Заекването при децата– теории и причини

Има многообразие от теории за заекването. То се отнася до нарушенията на темпо-ритъма и плавността на речта. Страдащите от заекване получават спазми в мускулите на речевия апарат в процеса на говор. Тези спазми могат да възникнат в мускулите на езика, устните, в областта на гласните връзки или в мускулите на дихателния апарат.

Заекването възниква обикновено в детска възраст между 2,5 – 5 години по време на ранно психическо и речево развитие, емоционална неустойчивост, неврологични изменения. Детето иска да каже много, но неговият речев апарат не успява да се синхронизира с мислите му. Намаляват се възможностите за ефективно общуване. При по-тежки затруднения страдащият от заекване или се напряга в желанието си да се изкаже, или стига до отказ да говори, особено при емоционално напрежение, когато говорът му става невъзможен и дори неразбираем. Това води до неприятни преживявания на срам, страх, предпазливост.

Причините за появата на заекването се делят на три вида:

1. Предразполагащи
2. Предизвикващи
3. Хиперобгрижване.
4. Предразполагащите причини не предизвикват пряко заекване, а само предразполагат към него. Има няколко неблагоприятни фактора са:

• Наличие на заекване при родителите; различни нервнопсихични и други хронични заболявания, обуславящи слабост на нервната система на детето;

Усложнено протичане на бременност и раждане, което по-нататък оказва неблагоприятно влияние върху състоянието на нервната система на детето;

• Често повтарящи се или тежко протичащи соматични заболявания в ранна детска възраст, които изтощават нервната система
• Изоставане на детето в речевото му развитие
• Ранно изучаване на сложни по съдържание и форма стихотворения, разкази и други произведения с цел демонстрация
• Напрегната и неспокойна семейна среда
• Предизвикващите причини предизвикват непосредствено заекване. Това може да е в следствие на свръхсилен и внезапен дразнител, уплаха. Във всеки конкретен случай зависи от степента на отслабване на нервната система на детето и от особеностите на неговото възпитание. За възникването на заекване понякога е достатъчно силна закана за наказание, викове и крясъци, неочаквана поява на куче, силен внезапен кучешки лай, попадане в тъмна стая.
• И последната причина, която наблюдавам в повечето случаи в практиката си, е свързана с отношението ни към детето. Хиперобгрижването може да предизвика заекване около третата година, когато се оформя Аз-а, а ние като родители не му позволяваме да се развие. Това означава твърде голям фокус и фиксация върху детето и всички, което прави то. В повечето моменти обгрижваме прекалено, самообслужването и активността на детето са пренебрегнати, защото смятаме, че трябва да спестим на детето всяко усилие. Но не осъзнаваме, че лишавайки го от трудности, му отнемаме удоволствието от постиженията и от това да се чувства гордо от себе си. Така Аз-а не може да израсне, остава с ниска самооценка, детето е объркано и започва да заеква. Често това е съчетано с други проблемни моменти: проблеми с изхождането – не иска да ходи на тоалетна на чужди места и/или задържа твърде много и не ходи на тоалетна; прекалена прилепчивост към майката или бабата с неспособност за взимане на самостоятелни решения; има наличие инфантилност и/или регрес; проблеми с храненето – еднотипно, с избор на няколко храни (обикновено не носещи ценни хранителни вещества).

Който и от трите вида причинители да бъдат на лице, препоръката за детски логопед и психолог е задължителна. Колкото по-адекватно реагират родителите в тези моменти, толкова по-бързо може да се установи проблема, неговите причинители и да се стартира по отстраняването на заекването.