
"Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства." Това е цитат, в който вярвам безкрайно много, на Йордан Йовков, който от своя страна има вовеки отредено място сред личните ми най-любими автори. Винаги съм усещала особена свързаност с текстовете му. И винаги неговите текстове са ме препращали като асоциация към малкото старопланинско селце, в което е роден, отрасъл и творил в ранните си години. И под "винаги" имам предвид наистина винаги. От онзи ученически момент, когато с лека досада трябва да изчетеш задължителната за програмата на съответния клас литература, до съвсем наши дни, когато с насладата на натрупалия зрялост ум препрочитам творбите му от време на време. Никога няма да ми омръзнат, дори напротив, с всеки прочит ми въздействат все повече. И това е стихийната сила на думите, за която говори самият автор, явно овладяна, укротена, впрегната в гра...
За да видите пълното съдържание на страницата следва да влезете в профила си.