Значение на баланса. Как една жена да го постигне?
Без да осъзнавам през годините назад съм бягала от баланса. На двадесет исках всичко около мен да е свръх динамично, после се уморих и исках да е равно, но ми стана адски скучно и пак скочих в другата крайност. Уморително е, цялото това препускане в амплитудите на емоции, начин на живот и настройка към него.
Днес съм на тридесет и пет и осъзнавам, колко е важна златната среда във всичко. Балансът, онази правилна линия, която изравнява всички съставки на щастливите дни. Днес бягам от крайностите във всеки аспект и знам, че дори в скуката се крие гениалността на това да измисляш нови неща, а ние сме тук да творим.
Може би трябва да съзрееш достатъчно за да се стремиш осъзнато към този равен оазис.
Преминавайки през житейския си път се сблъсках с толкова интересни и цветни преживявания и хора. Периоди на върховно щастие, етапи на смирение или тъга последвани от свръх амбиция или тотална апатия. Разбира се, всеки период ми е дал определени качества, които да ме направят устойчива на средата и най-вече на моя вътрешен свят, който е най-труден за опитомяване за повечето хора.
В никакъв случай не мисля, че откривайки своя личен баланс станах скучна, напротив! Превърнах се в прекрасен пример за децата си, в гордост за родителите и приятелите си и в най-добър приятел на себе си.
В гонене на така жадуваният от мен баланс откривах точната рецепта за него и днес той изглежда почти завършен.
От вътре навън, започнах да работя по менталното си здраве, изчетох купища литература за личностно развитие, родителство и взаимоотношения. Работих и работя с терапевт, когато съм в труден момент от пътя си, а такива винаги ще има. Научих се да слушам тялото си и да знам, кога има нужда от спорт и кога от почивка.
Всъщност всичко в природата е симетрия и баланс. Снежинката е абсолютно еднаква от всичките си страни, листата, плодовете, всичко е съвършено, но ние хората не сме. Скоро ми попадна такъв цитат в една книга,
“На красивите жени им залиняват другите качества, защото не им се налага да изпъкват и привличат с друго”
И в този ред на мисли отново стигнах до прозрението, че балансът е красота, че да си гъвкав и адаптивен не значи да нямаш ясно поставени граници, а точно обратното. Че да можеш да плачеш и споделяш, да се смееш и прегръщаш, да си на крака е най-ценното нещо, което животът ти подарява.
Баланс в отношенията с хората, в любовта, в родителството, това е предизвикателството на новите поколения, които живеят в може би най-клатещият се свят.
Жената, носителят на живот и топлина, главнията отговорник за създаването на баланс в природата среща все повече трудности да се бори с вятърни мелници.
От нас се иска хем да сме амбициозни и успели в работата си, хем да сме домакини и да раждаме и отглеждаме деца. Или сме твърде слаби или твърде едри. Или сме с труден характер или с лековат.
Трудно е! Тежко е да износваш бъдещето на тази планета в отробата си и понякога уморително, но само една жена може със смирението на най-чистата любов да дари баланс на себе си и на всичко около нея.
Обичайте го тези жени, обичайте ги и им казвайте колко са красиви днес, и вчера и утре…..
