10 неща, които не правим сред природата
Обичам да заведем децата сред природата. Всъщност толкова обичам, че когато нямаме възможност да ги заведем някъде по-далеч, съм готова да разпъна одеялото в градината и там да си направим пикник, ей така съвсем непринудено под някое дърво, нищо че на 10 метра от нас има градинска маса със столове. Но независимо дали пикникът е в градския парк, в селската градина, на плажа през зимата, на лодка в морето или на някоя планинска полянка, има някои неща, които никога и никъде не правя и се надявам, че и хлапетата ми ще се научат на това, защото всички обичаме природата, но е много важно да я обичаме така, че когато си тръгнем, да не останат рани и следи – нито от нас, нито по нас.
Ето моя списък с 10 неща, които не правя сред природата, а вие сте добре дошли да добавите и своите.
- 1. Не оставям след себе си хартийки, салфетки, шишенца и боклучета. Нося си найлоново пликче и всичко си събирам, за да го хвърлим в цивилизацията, на определените за целта места. Малко хора знаят, че особено опасни за изхвърляне са стъклените бутилки – при силно слънце и жега, една такава бутилка или парче стъкло може да се нагрее, да подпали суха трева и да предизвика огромен пожар в гората.
- 2. В никакъв случай не плюем дъвки. Птици или дребни гризачи могат да ги намерят, да ги помислят за храна и да се опитат да ги изядат, което да доведе до задушаване.
- 3. Не паля огън. Има места, на които изобщо е забранено, има сезони, в които не е препоръчително, аз просто предпочитам да не рискувам. Всичко сме си приготвили вкъщи предварително и си го носим готово за консумация. Обичаме барбекю, но си го готвим на скарата у дома. Огън, който изглежда напълно угаснал, може да се разпали лесно отново от вятъра. Виждала съм го с очите си и добре че хората не си бяха тръгнали и заедно успяхме да го угасим.
- 4. Внимавам с цветята и растенията, които не познавам. Вече има хубави приложения за телефони, с които снимаш растението и намираш всякаква информация за него, включително дали е забранен вид, дали е отровно и така нататък. Баба ми познаваше много билки и съжалявам, че не ги научих от нея, но за сметка на това научих, че с тях трябва много да се внимава и както са полезни, така могат и да са опасни.
- 5. Не бера гъби. Сега гъбарите ще скочат и ще кажат, че това е прекалено, но ще си позволя да им напомня, че всички, които стигат натровени от гъби до Пирогов, са все опитни гъбари, убедени, че познават и различават отлично ядивните от отровните гъби. Сега, ако ми се налага да бера гъби, за да си нахраня децата, както някога е било, вероятно бих поела такъв риск. Но само ей така заради тръпката сама да съм си ги набрала – не, благодаря.
- 6. Не рискувам с времето. Ако прогнозата не е добра, ако има риск от гръмотевична буря, ще изберем друг ден. Освен това винаги носим подходяща връхна дреха, особено ако пикникът е на отдалечено от колата място. Но с новите метеорологични приложения за времето почти не сме имали изненада.
- 7. Не се къпем в язовири и не влизаме в реки или водоизточници на места, които не познаваме добре или които не са обезопасени. Пак ще кажете – къде е тогава адреналинът? Адреналинът от отглеждането на деца и внуци ми е предостатъчен. Нямам нужда и от допълнителна тревога. Плуваме на много места, включително и в открито море, но специално в язовирите, течението може да дръпне и опитен плувец с такава сила, че няма измъкване.
- 8. Не пропускам да се намажем всички с препарат срещу насекоми. Нося и в багажа задължително, защото обикновено действието им намалява след няколко часа.
- 9. Не забравям и лосиона за слънце, независимо от сезона. Най-лошо сме изгаряли през зимата на планина. За няма и два часа на открито от комбинацията на силното слънце, отразено в снега, всички станахме червени, както и на плажа не ни се е случвало. Затова и лосионът за слънце е винаги на една ръка разстояние. Той също трябва да се маже през няколко часа.
- 10. Не пропускам да проверя какви обувки са подходящи за мястото, на което отивам. На див или каменист плаж, аква обувките са задължителни (впрочем те също са различни видове). В планина – дори да е лято, винаги се ходи с високи туристически обувки – не само защото са удобни за прехода, а защото може да срещнете змия. Бих казала, че обувките са най-важният елемент от облеклото за разходка сред природата. Всичко останало може да се подбере сред дрехите, които вече имаме в гардероба, но обувките трябва да са точно каквито трябва, за да няма болезнени изненади.
И след като написах какво не правим сред природата, нека напиша и какво правим. Ходим, тичаме, играем, наслаждаваме се на гледката, снимаме, говорим си, лежим на земята и гледаме небето, смеем се, хапваме си, изследваме околността, наблюдаваме живия свят, слънцето и облачетата, дърветата и скалите, подводните обитатели и птиците. С една дума радваме се на природата.
И през цялото време за миг не забравяме, че й дължим уважение – като я пазим, но като пазим и себе си от нея.
