Адриатика през моите очи - Черна гора
След разходката до Босна и Херцеговина, следваше екскурзия и до още една съседна интересна държава. Последният ден на годината беше предвиден за екскурзия до Черна гора. В същия отличен екип – екскурзовод Мирна и водач Драго започнахме нашето пътешествие. След това за разсънване обясних на групата, че на хърватски Драго е в‘озач, защото ни вози, а Мирна е в‘одач – защото ни води.
И разбира се разказах вица за черногорците, които в бивша Югославия се славели като много мързеливи. Черногорското радио. Утринна гимнастика. Водещият – раз, два, раз, два. Всички си представят как води упражниения за гимнастика на тялото..Водещият продължава – раз, два, раз, два..а сега да раздвижим и другият клепач.
Определено аудиторията ни се разбуди от шегата и дадох думата на Мирна, след като обявих, че следва граница и моля всички да приготвят документи. С балкански жест с махване на ръка граничният служител ни пропусна без думи след като разбра, че сме българска група от Дубровник. Добро начало. Последва кафе пауза. Какво по-хубаво за сънената българска група от едно еспресо, и разбира се възможност на някои да запалят по една цигара без която кафето няма да им е така вкусно.
Освежаващата пауза сякаш зареди малко батериите на туристите, които започнаха да питат за минерална вода от хладилника на Драго и явно се разсънваха. Така можехме да сме сигурни и че интересният разказ на нашата симпатична екскурзоводка не достига само до мен и Драго. А тя споделяше факти за тази малка планинска и красива страна, наричана от местните Монтенегро. На територията ѝ в този момент живеели едва 620 000 души, като само 12% от цялата страна е заселена. Всички останали 88% са заети от необятни и красиви планини. Името “Черна гора” всъщност означава “черна планина” в превод. Валутата на страната е ЕВРО! Да точно така, Черна гора не е нито част от еврозоната, нито членка на ЕС, нито пък е сключила споразумения с европейските институции. Факт е обаче, че разплащателната единица там е именно европейската валута. Това поразсъни допълнително аудиторията и започнаха оживени коментари в салона на автобуса, въпреки че ако старателно бяха си прочели предварителната Полезна информация, която грижливо и старателно бях събрал и изпратил на всички пътуващи, този факт нямаше да бъде новост за тях. Мда.. Но да се върнем към Мирна, която обясняваше за шегите с мързела на местните хора и разбира се каза още няколко вица по темата. А знаете ли кой е символ на Черна гора? Ако слушате внимателно ще знаете, че това е магарето. А също ще разберете, че морето е критално чисто, защото няма пясък, който да размътва дъното. А основните летища за туристи в Черна гора са две - Подгорица (Podgorica) и Тиват (Tivat), което се намира близо до Котор и се използва предимно за чартърни полети. Заслушани в разказите на Мирна, неусетно преминахме през Херцег Нови и започнахме да навлизаме в залива Бока Которска. Какви красиви места – трудно е да ги опиша с думи и да пресъздам очарованието им. Сега с течение на времето се замислям колко щастлив съм бил, че съм успял да им се насладя лично. Отново си спомних за разказите на моята баба за далматинския бряг на Адриатика и за красивите заливи-фиорди. Именно Которският залив често е наричан най-южният фиорд в Европа. Географската жилка напираше в мен, не се сдържах и взех думата, за да обясня на нашите клиенти, че се движим в района Далмация като историко-географска област и типичния нарязан далматински тип бряг. Далматинското крайбрежие е сред най-разчленените на континента, като единствено Норвегия може да се похвали с толкова разнообразна брегова линия. Подобен тип бряг е характерен за Чили. Прието е по-малките съставни заливчета на Которския залив да се наричат с имената на най-голямото селище разположено на техния бряг. По този начин навлизайки навътре в залива първият от тях се нарича Херцег Новски залив, по-навътре е Тиватския залив.
В Рисанския залив спряхме при Пераст – много красиво малко градче с амфитеатрално разположени хубави и добре поддържани къщи. Слязохме от автобуса и направихме малка разходка. От мястото лъхаше спокойствие, имаше някои отворени кафенета и ресторантчета, от време на време минаваше по някой автомобил по крайбрежната улица, но правеше впечатление, че са все скъпи коли. По програма трябваше с моторна лодка да отидем до малко живописно островче - изкуствено построения остров Шкрпела (Богородица на Скалата), където да посетим и разгледаме църква. Пераст е град на известни моряци, на образовани и богати хора и творци – град с традиции. През XVIII век e имал само 1600 души население, но неговият флот наброявал сто кораба. След последните факти от разказа на Мирна си обясних защо селището изглеждаше като място с висок стандарт. Някои от групата останаха на брега да пият кафе и минерална вода, защото не искаха да се качват на моторна лодка, но останалите не съжаляваха за преживяването.
След това се събрахме при автобуса и продължихме към Котор, който според мен беше най-красивата точка от нашата екскурзия. Пътят се виеше панорамно покрай красивия залив и през голяма част от времето можехме да се наслаждаваме на пленителни гледки. Междувременно Мирна ни разказваше някои интересни неща за града и не след дълго пристигнахме пред портите на Стария град, където ни чакаше местната ни екскурзоводка. Тя се представи и почти веднага започна беседа като тръгнахме заедно на разходка. Влизайки в Стария град веднага усетихме балканската атмосфера – няколко бомбички гръмнаха празнично и изплашиха доста хора. Явно местните тренираха за вечерта и посрещането на Новата година. „Пуцай куме“ – веднага се провикна някой от нашата група. Веднага се вписахме в атмосферата – казах си аз. Котор е град с минало, чието наследство му отрежда заслужено място в списъка на ЮНЕСКО за Световно и културно наследство. Разположен в най-южният фиорд на Европа, на югоизточния бряг на Адриатическо море в Черна гора, градът е заобиколен от планински варовикови масиви и е изумително място. Старият град на Котор е добре запазена съкровищница от сгради, църкви, площади и каменни улици, които датират от Средновековието. Изпъстрено е с ножество магазини, малки кафенета и ресторантчета, чиито маси са разположени предимно отвън, сред тесните улички. Това сякаш придава още по-голям колорит на мястото. Климатът тук е смесица от средиземноморски и планински - с топло и сухо лято и мека и влажна зима. Построен на стратегическо място, Котор и до днес счита крепостните стени за едно от най-важните наследства, завещани от миналото. Дълги са повече от 4 км. и имат височина до 260 м. Някакси се сливат с къщите, построени също от камък. Определено е постигнат хармония с природния пейзаж и суровите скални хълмове наоколо. За символ на Котор се смята катедралата „Свети Трифон”, построена през X в и осветена през XII. Тя присъства и в герба на града, заедно с изображението на лъв и хълма „Свети Иван”. Като много други, катедралата е построена върху основите на по-стара църква, в която са се пазели мощите на патрона и пазител на града Свети Трифон и е кръстена на негово име. Впоследствие е преживяла две разрушителни земетресения - 1667 г. и 1979 г. В „Свети Трифон” се пазят ценни артефакти, живописни фрески от XIV в., както и шедьоври на местни майстори. След обиколката с местната лицензирана екскурзоводка, от която научихме тези интересни факти за мястото, дадохме свободно време на хората от групата и повечето се насочиха към заведенията, за да си направят празничен обяд J. Аз обаче реших да видя гледката от по-високо място и се запътих да изпълня тази отлична идея. Местен човек от църква наблизо ми показа пътека към крепостта. Започнах бавно и ентусиазирано да се изкачвам над Стария град по пътека от камъни. Минах покрай турникети с надпис 8 Евро, но на мястото нямаше служител, нито пък достъпът беше ограничен. Замислих се и продължих нагоре, воден от мисълта за панорамната гледка, която ще се открие пред мен над града и залива Бока Которска. В един момент се озовах на място, от което доста добре виждах целия Стар град на Котор – заслужаваше си! Направих поредица от снимки и реших да продължа, за да видя какви гледки ме чакат по-нагоре, защото имаше достатъчно време. След 15 мин. спрях на една площадка, от където виждах почти целия залив – уникално, побиха ме тръпки, толкова величествена беше панорамата пред мен! Градът и залива сякаш бяха в краката ми! Единственото, за което можех да съжалявам е, че не носех професионален фотоапарат и че се изкачих сам. Толкова беше красиво! Може да се опише само със снимки J. Или най-добре да се види на живо! Да, заслужаваше си изкачването! Ово йе панорама, брате! – помислих си аз с местен акцент. Започнах слизането по обратния път, за да се върна навреме при групата, като отново се изкушавах да спра за още една-две снимки. Слязох в Стария град с достатъчно аванс преди часа за среща и направих малка раходка из тесните улички, където случайно срещнах Мирна. Тя беше останала доволна от обяда и разглеждаше магазинчетата. На път за паркинга и автобуса видяхме голям, по-точно огромен круизен кораб, който беше акустирал явно съвсем скоро в пристанището и събираше погледите на туристите. Да, аз също го запазих в няколко фотографии, изглеждаше впечатляващо. Драго ни очакваше в буса и приглаждаше замислено мустаците си докато се събират хората. Явно и той се беше отдал на ленността на следобеда под напичащото слънце след като беше обядвал. Реших да го закача с шега и му подхвърлих : „Драго, раз два, раз два. А сега да раздвижим и левия клепач“... Той изведнъж сякаш се разсъни и прихна да се смее.
Хората вече бяха в автобуса и така с настроение потеглихме в посока Будва. Разстоянието не беше голямо и след двайсетина минути вече навлизахме в градчето. Направи впечатление обаче, че тук за разлика от Котор имаше доста нови застроени големи хотели, които някакси не се вписваха съвсем в пейзажа. Мирна ни обясни, че в курорта са инвестирани доста руски пари и така са се появили и тези хотели. Тя също не харесваше струпването им и развалянето на стила. Иначе Будва е селище с над 3500–годишна история - едно от най-старите населени места на Адриатика. Градът е разположен в централната част на Черногорското крайбрежие (Будванска ривиера) и е на около 70 км от столицата Подгорица, на около 20 км от Котор.
Веднага се забелязва, че градът е обграден от масивни укрепителни стени, останали от венецианското управление (между 1420 – 1797 г.). Няма как да не ви направи впечатление и богатата архитектура на мястото, запазили стила на Венецианската република. Това се усеща особено в Стария град с множеството тесни кокетни улички. До вътрешността може да се достигне през пет входа, а там може да се видят Римските бани, Цитаделата, Археологически музей, както и няколко църкви. Някъде откъм плажа се чуваше силна музика, нещо не много типично за тези спокойни селища по Адриатическото крайбрежие. Продължихме в тази посока и след като преминахме през малка каменна арка и врата се озовахме на пясъка и видяхме източника на музиката – плажно заведение, което огласяше почти целия град. Продължихме разходката, само на около 500 м. се намира най-известният плаж – Могрен. Заключен между няколко масивни скали, той обикновено е изключително пренаселен – така ни разказа Мирна. Иначе в района по нейни думи имало 35 пясъчни плажа, 9 от които отличени със „Син флаг“. Нямахме много оставащо време, но все пак дадохме 45 минути свободно време, за да могат хората да пият по едно следобедно кафе в Будва. Слънцето напичаше и аз определено имах нужда и от минерална вода. Седнахме с Мирна в едно спокойно кафене, далече от силната музика и се насладихме на лежерния адриатически следобед с по чаша ароматно кафе. В определения час всички бяха в автобуса, Драго приглаждайки мустака си бавно потегли по обратния път към Дубровник. Все пак беше последния ден от годината и трябваше всички да се приготвят навреме за посрещане на Новата година. Този път минахме от другата страна на залива покрай градчето Тиват с население около 10 000 души. Бяхме заредени с красиви гледки и приятни емоции, а Мирна реши да разкаже и за столицата на Монтенегро докато пътуваме. След като четири века е била под османско управление, Подгорица е подложена на близо 70 бомбардировки по време на Втората световна война и в резултат градът буквално е изравнен със земята. Все пак има и оцелели сгради - старата джамия, турската часовникова кула и едва няколко къщи. Именно по тази причина градът не разполага с много историческо и архитектурно наследство. Към 17 часа благополучно Драго ни докара обратно в хотелите и всички отидоха да се приготвят за вечерта.
Първият ден от Новата година беше последният от престоя ни в това красиво място на Адриатика, като за радост полетът беше с час на излитане следобяд. Времето беше перфектно – топло, около 15 градуса и тихо, без никакъв вятър. Във въздуха се чувстваше някакво спокойствие след посрещането на Новата година, сякаш и самото Време беше сънено и изморено от Новогодишната вечер и си подремваше. Реших да се разходя наблизо и да седна на чаша еспресо, за да се насладя на приятното утро.
Към 13 часа беш време да тръгваме с автобуса към летището. А то определено направи приятно впечатление с елегантния си дизайн, модерен вид и голяма чистота. В салона Заминаващи беше направен кът с Дядо Коледа, шейна с елени, в която желаещите могат да си направят снимка за спомен на фона на Дубровник, който е на заден план на фототапет. За всичко са помислили хърватите! Чекирането на целия полет стана много бързо – работеха 5 гишета и 5 усмихнати служителки от Dubrovnik airport handling чекираха 146 човека за около 20 минути. Разбира се джентълменски поздравих всички тях за добре свършената работа.
Дубровник отново остави в мен страхотни впечатления – с очарованието на Стария град, с усмихнатите и гостоприемни местни хора, с европейското обслужване и стандарт на живот. Незабравими остават гледките от Которския залив, а Мостар внесе приятен балканско-ориенталкси колорит в това пътуване.
И не забравяйте : “Въпреки че пътуваме, за да откриваме красотата, ние трябва да я носим в себе си или никога не ще я открием“.
