
Много, много искам да ви разкажа за едно приключение, наситено с много, много емоции. Толкова емоции, че над пет месеца (толкова ли минаха наистина?!? Това време прошка няма!) не успявах да събера мисли да го опиша, все съм с усещането, че каквото и да излезе изпод виртуалния ми бял лист, ще е слабо казано. Едно приключение, оказало се, по стечение на обстоятелствата, последното ни планинско изкачване за 2023 година. Последно в хронологичен ред, но най-първо в класацията на преживяванията ни за изминалите 12 месеца. А не е като да нямахме интензивна и наситена година. Едно приключение, включващо изкачване до покрива на Балканския полуостров, до най-високия му връх, Мусала - 2925 метра.
Макар действието да се развива през октомври, всичко започна още през месец май. Тогава в интернет пространството попаднах на обявен конкурс за свободни размисли и страсти в писмена или фото форма по темата "Защо харесвам тази хижа", част от кампанията "Хижа на годината", чийто главен инициатор е приключенската медия 360mag. И писах.
Камен дел* от Станислава Белчева
Всяка хижа, която сме посетили, е останала в сърцата ни. Във всяка хижа, която сме посетили, сме оставили по частица от сърцата си. Тази, с която чувствам се най-емоционално свързана е Камен дел, на Витоша. Ще рече човек „ей я, къде е, какво ѝ е толкова специалното“ и веднага ще му отговоря, че не е нужно да се пропътуват хиляди километри, да се проходят още десетки, да се преодолеят стотици метри денивелация, за да намери човек своето местенце. Своя дом в гората, в планината.
Малките неща правят големите разлики. Или по-точно отлики. Отлики от останалите. Дъхав горски чай и х...
За да видите пълното съдържание на страницата следва да влезете в профила си.