До Коледа остават само 17 дни. Лети ми се повече от всичко на света. Не съм била „на земя“ толкова дълго време от много дълго време. Някъде назад, в хубавото старо нормално, с добрите стари прегръдки, весели събирания с приятели и щастливи усмивки, преди истерията КОВИД, имах традиция всяка година преди Коледа да прехвърчам до местенцата в Европа, където този най-прекрасен празник се отбелязва по подобаващия начин.
Малкото пътешествениче още преди да се пръкне на бял свят обикаляше богато украсния Коледен базар на иначе адски скучния Монс заедно с лудата си майка и я караше да си пазарува Френски макарони за по 35 евро пакетчето, но пък от бебе знае, че пътуването е безценно и ни носи радост и красиви спомени, а в неговия случай, пътуването носи ... ами каквото си поиска.
С този доста позакъснял разказ, и под закъснял имам предвид около 10 години, ще ви покажа защо обичам Германия. Не, не е заради гостоприемството на местните, нито заради Bayersche Motorenwerke, a защото в най-любимото ми време от годината, германците ми организират правилното преживяване - Glühwein, франкфуртери, топли хлебчета, меденки, щолен, въртележки, ръчно изработени камбанки .... дзън дзън ... ето вече чувам камбанките.
Първото паметно пътуване със специална цел обикаляне на Коледни базари се случи когато група откачалки се събра в хола ми в Белгия и реши, че би било уникално готино да попътуваме заедно и да попием от Западните традиции и обичаи.
Такива са си моите приятели, не им трябва много подканване, за да тръгнат накъдето ги отведе вятъра. И така точно за 5 дни бяхме готови с амбициозен маршрут, нает микробус (защото какво по-готино от това да сме всички вкупом в едно превозно средство – деца, колички, куфари, играчки ... всичко). Стегнахме багажа, и под багажа разбирайте – няколко стека вода, няколко кутии с пюрета, любимите гризки, памперси, играчки, по 5 комплекта дрешки на ден, термометър, одеалце, спортна сгъваема количка ..... и 2 годишен бързоизнервящ се принц Лимон. Останалите младежи бяхме в диапазона 7 – 37 г. и ентусиазма надделяваше над естествената ни склонност към мрънкане.
Наетия бус се оказа чисто нов, на 60 км., колкото да го докарат от Брюксел до наше село, и даже го бяхме преценили правилно, та на никого не му беше нито тясно, нито задушно. Как го върнахме дори не искам да си спомням, но това са рисковете на живото предаване и дългите преходи с малки деца.
Най-готиното беше, че един от нас доброволно (без жребий) се записа като постоянния шофьор, та за останалите беше абсолютно позволено консумирането на греяно вино по всяко време на денонощието, не за друго, а за успокоение на нервите след много бебешко мрънкане и крайна цел – постигане на “OMMMMM”.
Както казах, плановете ни бяха доста амбициозни – Кьолн, Бон, Висбаден, Хайделберг, Баден Баден, Фрайбург, Колмар, Страсбург .... и последния да затвори вратата. Искахме да стигнем и до градчето, където се намира извора на р. Дунав (Donaueschingen), но уви, оказа се, че точно тогава правеха някакви реставрации, та го прескочихме.
Вълшебството на Коледните базари е в това, че всички посетители са закачили най-широките усмивки на лицата си, навсякъде ухае на ароматни подправки и греяно вино, на меденки и скара. Немците може и да са скучен и желязно дисциплиниран народ, но веднъж в годината му отпускат края и се забавляват искрено и от сърце. Само тогава всички като че ли забравят за ежедневието, за офиса, за вноските по ипотеката и хапват вкусни вурстчета и топли хлебчета, пият бира или греяно вино и пеят песни от обяд, надявам се повечето от радост. Между другото, всеки град си има специфична наденичка, която прибавя към хлебчето си (даже имената са им специфични, както и начина на приготвяне). Разбира се, някои директно залагат на класиката – безумно големи месни шишове, изпечени на скара или свинска вратна пържола (с това моят син ще запомни величествени градове като Кьолн и Хайделберг)
Честно казано, спомените ми за това пътуване са повече като ухания и моментни снимки – например, как попадайки в Колмар, се усетих като Гретел сред много къщички от меденки и шоколад или пък Хайделберг – едва ли има достатъчно красиви думи, с които да опиша това великолепно университетско градче. Помня, че толкова се влюбих в Хайделберг, че след 6 месеца дойдох отново и позволих на Никола да се цамбурка в градския шадраван, наред с малките германчета, а група японски туристи се подредиха по конец, за да ги снимат.
От Кьолн запомних внушителната черна катедрала (Kölner Dom), стори ми се най-зловещото място на целия бял свят, но пък какъв чуден базар се ширеше на площада пред нея. Ами Баден Баден .... еееехххх Баден Баден, лъхащ на аристократизъм и класическа красота, дори горещия шоколад беше някакси като за кралски особи приготвен, а щоленът особено вкусен. Страсбург ме плени с уникалната си Коледна украса. Целият град грееше като звездата над Витлеем, а местните сръчни жени бяха опекли най-страхотните меденки по техния си френски начин, някак си по-гурме и като за познавачи.
Май точно по време на това пътуване реших да си взимам сувенир от всеки посетен Коледен базар – красиво изрисувана чаша за греяно вино или горещ шоколад (според аудиторията) .... към момента вкъщи има около 3 кашона с уникални чаши от всевъзможни места 😊 Някои ползвам и дори понякога разказвам на Никола от къде е и как сме се сдобили с тях. Той обожава да слуша за иначе съвместните ни пътувания 😊
В една от следващите години си причинихме още едно незабравимо Коледно-базарно-Германско пътуване - Източна Германия и вълшебните Дрезден, Ерфурт, Ваймар, Лайпциг, Потсдам и Берлин. Споменът е с горчив привкус, тъй като точно след като си тръгнахме от там, в близост до Църквата Kaiser Wilhelm се случи трагедия, която ме накара да изпитам най-ужасния ужас в съзнателния си живот, защото точно преди 2 дни бях на точно това място с точно 5 годишния Никола, който хвърчеше напред-назад като Roadrunner от едноименната анимация ... но нека това не помрачава разказа ми за най-приказното време от годината.
Най-искрено искам да ви предупредя, че пътуването с дребосък включва допълнителна доза изобретателност, търпение и много по-целенасочен стремеж към „ОМММ“, за да не спреш рязко колата и да го оставиш точно там, на пътя, поне докато не спре да мрънка колко му е скучно, колко е гладен / жаден / неразбран и адски много му се пишка. А въпросът „Стигнахме ли вече?“ ще е ваш неотменен спътник и е по-добре да намерите вътрешния си мир с него, следвайте примерa на Шрек и принцеса Фиона и тяхната толерантност към приказливото досадно магаре 😊
Но да се върнем към Източна Германия и нейните вълшебства. Централния площад на Дрезден и красивата Frauenkirche са великолепна гледка с разкошната си украса и светещи безброй малки лампички, а Коледния базар отпред само допринася за магията и очарованието им. Не усещаме колко разстояние сме изминали, разходката ни се проточва с часове, а великолепието наоколо топли измръзналите ни ръце. 
Малкият ни предводител отново е гладен и упорито настоява за вурстче в хлебче. А после непременно трябва да се повози на въртележката. Всъщност цялото пътуване мина под знака на въртележките, защото ... въртележка, въртележка, въртележка ... накрая просто казваш ... ДОБРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Ако някой все още се пита "Защо Никола е толкова екзалтиран?" ..... ами много просто, току що си изпроси огромна меденка Да, от тия зад него и да, както казах - ОГРОМНА меденка, последвана от поредна въртележка и много доволно малко манипулаторче.
Всъщност това е истинската причина за задоволството му, а не съдържанието на чашата, която държи в ръка. Спокойно, не съм му дала да пие Glühwein, въпреки желанието ми да успокоя малко тичането от къщичка на къщичка. Това е просто горещ шоколад, a танца му идва от вътре.
Не пропуснахме да разгледаме, макар и за много кратко, Дрезден и най-вече Дрезденската галерия, в която за съжаление не успяхме да влезем, предвид нетърпеливия ни и крайно незаинтересован млад придружител.
И докато се мотаем из улиците зашеметени, съвсем ненадейно и случайно попаднахме на Средновековен Коледен базар ... талант се иска и усет за тия неща ... или просто бяхме изгладнели, ожаднели и подушихме скарата. А какво е един Средновековен Коледен базар без съответните музиканти? Тези специално бяха много добри.
След Дрезден, идва ред на Ерфурт и Ваймар. Ерфурт ме омагьоса с красивия Domplatz и веднага ме накара да се покатеря по стръмните стълби, за да разгледам Катедралата. A когато човек е дошъл до Ерфурт по това време на годината, изкачил се е по стълбите и погледнал назад, няма сила на Земята, която би го спряла да щракне ето това.
Продължаваме с историческия Ваймар, дал на света личности като Гьоте и Шилер, град на изкуство, дух и култура, част от световното културно наследство. Нямам какво да добавя, ще оставя всеки сам да намери своята красотичка тук.
Следваме маршрута си и попадаме в Лайпциг, който честно казано, за мен беше леко разочарование. Може би защото беше доста смръщено, валежно и сиво, а може би защото просто си е разочароващ след Дрезден, Ерфурт и Ваймар. Градът изобилства от история и красиви стари сгради под закрилата на ЮНЕСКО. Ние се ограничихме само с Thomaskirche и кратка смръзваща ръцете и носовете разходка по Централния площад и непосредствените му околности. И ей така, докато се разхождаме, попадаме къде мислите ... ами да - пред поредната въртележка, за която първоначално родителското тяло беше категорично против да се ползва от дребните досадници сред нас .... уви, след чаша Glühwein, категоричността ми рязко се изпари и Никола направи едно кръгче.
На първо четене Потсдам ми се стори някакси стерилен до призрачност. Може би защото точно тук всички северни ветрове се бяха събрали на конференция, a хора почти не се срещаха по улиците. Оказа се, че бях в дълбока заблуда, всички хора бяха в Холандския квартал ... на Коледния базар, който е неповторимо място и на вид, и на вкус и на ухание.
И най-после в Берлин. На Коледния базар на Gendarmenmarkt имаше импровизирана галерия, където естествено всичко се въртеше около Мечока, символ на града. Разбира се, нашето мече не пропусна случая да се увековечи. 
Докато се шляехме из красивия Берлин, едва успявайки да снимаме всичко, което ни очарова, попаднахме на една малка сладкарничка за ръчно изработени бонбони. Шоколадово топче-близалка за Никола и малко пакетче бонбони за майка му. Бонбон с Бранденбургската врата ... кой друг може да се похвали, че е хапвал такова чудо? И естествено след точно 3 минути нямаше и следа от съдържанието на красивата кутийка. Сега вече сме подкрепени и с нови сили продължаваме обиколката си.
Кратка спирка на Коледни базар при Мемориалната църква Kaiser Wilhelm и продължаваме да крачим безмълвни и омагьосани - Александърплац и Телевизионната кула, Райхстага, Бранденбургската врата, Берлинската стена, от която днес са останали само тъжни отломки (но са там, за да напомнят никога да не повтаряме грешките от миналото) и разбира се романтичния булевард Unter den Linden (Под липите), който ни отведе до красивия Остров на музеите в историческото сърце на Германската столица.
Цяло щастие е, че успяхме да видим всичко, което си бяхме набелязали въпреки набезите, мрънкането, капризите, прищевките и всякаквите подробности около малкия Никола.
Бих повторила всичко, няколко пъти, всяка година. Липсва ми летенето, безцелното шляене и Коледния дух! Липсва ми топлотата на общуването без маска, липсва ми да виждам засмените, поруменели лица на непознати хора, случайно събрани на случайно място, липсва ми свободното ръкуване и недезинфекцираното ядене на топли хлебчета с винервурст.
Може би някой ден ще получа вдъхновение да разкажа и за още от скитанията ни из Европа, но за сега ви пожелавам повече пътувания, повече преживявания, повече емоции, повече усмивки, повече приключения и много здраве!
И дано Дядо Коледа ви донесе почти най-хубавите подаръци, защото най-най-хубавите са за пътуващия Никола 😊