Как го правят в Гърция?
Откакто прекарвам летата си в селцето ни в северна Гърция, откривам все повече и повече прилики между нас и южните ни съседи. Мисля, че като балкански народи много повече ни свързва, отколкото ни разделя. Всяка година забелязвам как започне ли ваканционния сезон и българите сякаш изпадат в някаква луда надпревара да сравняват българското и гръцкото крайбрежие, което за мен е абсолютно излишно и създава единствено негативни емоции у хората. Слънце и море има за всички, нека всеки намери своето местенце, което да го привлича и очарова.
Пиша това, за да е ясно от самото начало, че нямам никакво намерение да сравнявам българското море с гръцкото. Целта на тази статия е по-скоро да разкаже за някои добри еко практики, които забелязвам тук. Ако вече ги има и по Черноморието – още по-добре.
И така, започвам от това, което забелязах, още когато за първи път дойдохме на море в Гърция преди много години и постепенно ще стигна до промените, които виждам това лято.
1. В Гърция няма презастрояване. Ще кажете, че е защото имат огромна крайбрежна ивица? Да, имат. Гръцкото крайбрежие е почти 14 000 км, докато българското е едва 378 км. Но причината да нямат презастрояване не е в дългата им брегова ивица, а в строгите им закони. Благодарение на тях покрай плажовете и бийч баровете ще видите лозя и маслинови гори. И колкото и да са модерни и желани, и колкото и със сигурност да има инвеститори, готови да вкарат милиони в някой огромен хотел, който бързо ще се напълни с туристи, законите не позволяват подобни злоупотреби и не можеш просто да си „платиш“ на правилните хора и да ти се размине. И не си мислете, че в Гърция няма корупция – о, има, и редовно някой политик бива разследван и медиите избухват. Но има неща, с които съседите ни не си играят – морето и природата явно са сред тях.
2. В Гърция всеки бийч бар отговаря да осигури достатъчно място за паркиране, при това обикновено безплатно и в повечето случаи под естествена сянка. Предимството е не само за туристите, които се качват в хладна кола след плажа, но и за природата – въздухът е много по-чист, благодарение на растителността около плажовете.
3. Самите плажове също са много по-чисти. През 2023 година имат над 600 плажа (617, за да съм точна) отличени със „Син флаг“ – това е международен символ за екологично качество на плажовете. Как го постигат? Туризмът им е основен сектор в националната икономика и един на всеки пет работници е ангажиран в тази сфера. 25 процента от брутния вътрешен продукт на страната идва от туризъм. Затова и правителството, но и местните власти държат изключително много на чистотата на реките и морето. Регулации, канализация, която отговаря на легловата база и сериозни мерки за нарушителите. Това е простата рецепта.
4. Първата година, в която дойдохме в селцето ни в Северна Гърция, тук нямаше разделно събиране на отпадъци. От София ние бяхме свикнали да събираме разделно и дори си бях донесла кофи за целта. Започнах да слагам до контейнера отделни пликове с пластмасата и стъклото. На следващото лято в селото ни вече имаше разделни контейнери на няколко места. Далеч съм от мисълта, че са го направили заради нас, по-скоро полека-лека е стигнало от големите градове и до съвсем малките населени места. Това, което ми прави добро впечатление тук е, че местните хора много бързо са се научили и всичките ми съседи вече събират разделно отпадъците. А от тази година забелязах и нещо ново – вече са сложени и отделни контейнери, на които пише „руха“ – „дрехи“. Хората се стараят, но и общината действа.
5. Както в Гърция, така и в България винаги ще има хора, които са съвестни и отговорни, но и такива, които не дават пет пари за природата. Затова пък в Гърция си има глоби. И то сериозни глоби. Ако например изхвърлиш от колата запалена цигара може да те глобят до 5000 евро, а ако изобщо пушиш в колата – до 1500 евро. И не, не се и опитвайте да се „разберете“ с полицията – тук това може да ви отведе и в затвора.
6. Предполагам, че причината за тези строги правила за пушенето в колата са въведени заради горските пожари. В Гърция всяко лято пожарите причиняват огромни опустошения и местните власти се опитват всячески да ги предотвратят. Забранено е да си опънеш палатката извън зоните за къмпинг, глобата за това достига до 3000 евро. А ако запалиш огън, ще те арестуват на място и можеш да получиш до пет години затвор. Да, това звучи стряскащо за свободолюбивия планинар, но който е виждал горски пожар, знае, че това е още по-страшно.
7. Още нещо, което се практикува в Гърция при пожари и бедствия – тук са въвели система за алармиране през мобилните оператори при извънредни обстоятелства. Независимо дали сте местен жител или турист, ако в района ви има извънредна ситуация или бедствие, телефонът ви незабавно ще ви сигнализира. Когато ми се случи за първи път – беше предупреждение за силна буря и признавам, много се стреснахме всички, защото телефоните ни едновременно започнаха да издават силен необичаен сигнал. Но при всички положения е по-добре човек да е предупреден, отколкото бедата да го сполети неочаквано.
8. При изхвърляне на отпадъци на брега глобата е 300 евро. Може би и затова на всеки плажен бар има специален служител, чиято основна задача е да обикаля и да почиства около чадърите. Освен това на всички плажни барове са поставени контейнери за разделно събиране. Не знам дали са ги задължили или са проявили самоинициатива, но ми харесва.
9. Има и други нововъведения. Със съпруга ми обсъждахме покупка на електрически автомобил и една от причините да се колебаем беше къде ще зареждаме през лятото в Гърция и изобщо кога ще се изгради добра инфраструктура за зареждане. Представете си изненадата ми когато това лято открих, че в съседното село вече са инсталирали станция за зареждане. Съседите ми казаха, че миналата година в Гърция са приели еко закон, който забранява продажбите на нови коли с двигатели с вътрешно горене от 2030 г. А до 2025 г. всички нови таксита трябва да са хибридни или електрически. Гърция пострада много от пожарите, но и от наводненията и всички тук приемат много сериозно климатичните промени и мерките за справяне с тях.
10. Eкотуризъм. Aко някой ден ви омръзне морския туризъм, ще откриете, че южната ни съседка предлага различни интересни планински локации, еко пътеки за изучаване на природата и също така – агротуризъм, една нова тенденция за тези пътешественици, на които им е любопитно да се запознаят с фермерския начин на живот. Правителството и общините подкрепят всякакви такива инициативи и инвестират милиони евро в еко туристически проекти. Важно е обаче каквото и да предприемате, да е съобразено с правилата им за опазване на природата, които както видяхме вече, са доста строги.
Ако трябва да обобщя гръцката еко политика – от една страна имаме сериозна финансова политика и подкрепа от институциите за всичко, което съхранява природата, а от друга – строги мерки за нарушителите на правилата.
След като разказах всичко това, ще добавя само, че и в Гърция, (както и в България, а и в цяла Европа) има предостатъчно екологични проблеми за разрешаване, но освен това има и решимост и осъзнаване – не само на правителството, но и сред обикновените хора. И нещата ще им се получат добре – кога от гражданска съвест и любов към природата, кога благодарение на солените глоби. Но хората ги приемат с одобрение и са доволни, че се прилагат и на никого не му се разминава. Наскоро човек, изхвърлил 4 котенца в кашон, получи глоба от 120 000 евро – по 30 000 на котенце – за жестокост към животните. Много ли ви се вижда? И на мен, но се съмнявам някой на остров Родос и изобщо в цялата страна да си изхвърли котенцата след подобна новина.
Да, има неща, с които в Гърция се справят по-добре от нас, и не е само туризма.
Но съм убедена, че и ние можем.