Всяка майка иска най-доброто за детето си и прави всичко по силите си за да го постигне. Но знаем ли наистина кое е най-доброто и къде е тънката граница изтощението?
Кога е време да поискаме помощ, съвет или просто да си признаем, че не знаем как да се справим или че сме сгрешили?
В пътешествието на майчинството до сега направих няколко грешки, които смело мога да обява като такива. ⠀
ГРЕШКА № 1.
Прекалена самоувереност.⠀
Бях чела много за кърменето, гледах уебинари и клипчета и бях убедена, че съм подготвена. Оказах се доста неприятно изненада и доста сълзи пролях. Да живеят консултанти по кърмене.
ГРЕШКА № 2.
Опитвах се да бъда перфектна във всичко: да готвя по 4 пъти на ден, всяко хранене да е различно и здравословно, почистване, всеки ден разходки с бебето, железен режим на сън, който силно ограничава излизането с количка и срещи с други мами. Самоизолация. И да не забравим купищата сцпране, което да е сгънато, а къщата чиста. В един момент не издържах и получих burnout.⠀
ГРЕШКА № 3
Ненужно пазаруване. Колко много ненужни неща бяха купени за бебето, които нямаха приложение. Маса за повиване, вана, 1008700 биберона, възглавница за кърмене и т.н. Съжалявах, че не похарчих парите за себе си и осъзнах, че бебето има нужда от малко материални неща, но от много любов и внимание.⠀
ГРЕШКА № 4⠀
Пренебрегнах грижата за себе си. Изпаднах в състояние на отчаяна жертва. Не поисках помощ от другите. Трудно ми беше да приемам ситуации, в които хората ми помагаха и все си мислех, че никой не може така добре като мен.
ГРЕШКА № 5⠀
Винаги съм бързала. Всеки месец си мислех: "Иска ми се да пълзи...", "Иска ми се да ходи...", "Иска ми се да говори...", "Иска ми се да може...". А не просто да се насладя и да изживея всички тези важни моменти истински.
Сега давайки се сметки за всички тези неща се надявам да съумея да натисна бутона пауза и да се насладя на моментите, тук и сега, с любимите същества!
💫 Допуснахте ли тези грешки? Споделете в коментарите.