Изграждане на хигиенни навици на домашен любимец

Спокойно, дишай!

Всяко бебе куче минава през този период и всичко, което се изисква от нас, хората, е да се въоръжим с много, много търпение. Освен търпение, разбира се, трябват и малко знания, как все пак да помогнем на опашатия да се ориентира къде, какво и кога се върши. Не казвам научи, защото хигиенните навици са нещо вродено на кучетата, не е нещо, което ние, хората, се появяваме и ги учим. Бебоците, още в първия момент, в който започнат да мърдат, започват да се изхождат извън мястото, на което спят. Или поне се опитват, но фактът, че правят опит, показва, че не е нещо, което тепърва ще учат, а само ще усъвършенстват.

Тук идва нашата важна роля, да помогнем на кучето в правилната посока, а именно - ходене по нужда навън и стискане вътре. Но ние, хората, трябва да сме с ясна представа и реалистични очаквания за това, колко всъщност нашите кученца могат да стискат. Малките кученца под 4 месеца имат нужда да пишкат на всеки 20-30 минути. Това означава, че ако твоето кученце се изпишква непрекъснато навсякъде, не е защото няма хигиенни навици, а защото чисто физиологично няма способността да стиска.

Най-добрата практика за бебета кученца, за да могат нашите очаквания да са покрити, е чести излизания навън пред вкъщи, на всеки 20 минути за по 5 минути.

Любопитното е, че колкото повече пространство имат малките кученца у дома, толкова повече места си мислят, че има за изхождане. В периода на приучаване на хигиенни навици много помага кученцето да си има свое малко заграждения в стаята, кучешки кът, с условието, че се извежда на всеки 20 минути на желаното място за тоалетна. Това място може дори да е банята, в случай, че кученцето все още няма всички ваксини и не може да излиза. Трябва да се има предвид и, че за някои кученца това могат да бъдат дори всеки 15 минути. Всеки човек трябва да се води по своето кученце.

Ключът е в това, кученцето да се води за изхождане преди да се случи инцидентът. Например - след събуждане, винаги след игра (кученцата винаги пишкат след игра) и след ядене и пиене на повече вода. Това са няколко отправни момента, между които трябва да има и тези излизания от заграждениято или отреденото за кученцето място на всеки 20 минути. Така то ще схване идеята на "играта" ни много бързо и с времето постепенно ще можем да увеличаваме времето между излизанията.

Ние, хората, обичаме всичко да се случва бързо и с магическа пръчка, но за съжаление за този етап от живота с куче, няма бутон за бързо справяне. Добрата новина е, че кученцата влизат в ритъм, от нас само се изисква да сме постоянни и да имаме много търпение.

Има един проблем, с който не малко хора са се сблъсквали и той е - "Излизаме навън, но то не иска да върши нищо". Причините могат да бъдат много, но това са две от най-често срещаните:

• 1) Току що сме запознали да излизаме с кученцето навън и това си е цяло събитие за него. Всичко е интересно, всичко мърда, навсякъде има най-различни и интересни миризми. Добре е първите излизания навън да са само пред прага на входа и да са стриктно за изхождане, вместо за големи разходки. Това ще помогне на опашатия да се ориентира, че "навън" е първо за тоалетна и след това за забавление и изучаване.
• 2) Втората причина може да бъде породена от същите събития, но да будят страх и неувереност в кученцето. Затова отново, първите излизания навън е добре да са кратки, на неотдалечени места и дребосъкът да се чувства напълно спокоен.

Следвайки тези стъпки, всеки бебок ще се ориентира кога, къде и какво трябва да се прави. Няма място за отчаяние, кученцата могат да изградят хигиенните си навици чак до 6-7 месечна възраст. Просто някои кученца съзряват физиологично по-бавно и по-късно, но това е напълно нормално и ние трябва да сме готови за това. Както и да сме постоянни с рутината ни на разхождане, защото в противен случай нещата могат да се удължат във времето.

Важно е да помним, че не учим кучетата ни на хигиенни навици, те си ги имат, ние само им помагаме да ги надградят.