Какво трябва да знаят децата ни за пожарите?

Светът гори.
И не в преносен смисъл, а за жалост съвсем в буквален. Отворих картата на пожарите на сайта на НАСА – това е скрийншот за последните 24 часа (https://firms.modaps.eosdis.nasa.gov/map/#d:24hrs;@0.2,-0.2,3.0z)

Според Институтът за Световни ресурси (World Resource Institute) горските пожари стават все по-мащабни и днес унищожават повече гори и дървета отколкото преди 20 години. (https://www.wri.org/insights/global-trends-forest-fires) Това се дължи до голяма степен на климатичните промени и на факта, че горещите вълни днес стават все по-чести, растителността е все по-суха и това многократно повишава вероятността от горски пожари.

Пиша ги тези страшни неща, не за да се притесняват хората, които вече са достатъчно стресирани от новините. Пиша ги, защото е нужно гражданско съзнание, за да се справим с тази ситуация. Хубаво би било да има часове и практически упражнения в учебната програма, в които на децата да се обяснява какво може да предизвика пожар, какво не бива да правим сред природата, какво да правим, ако се окажем в близост до пожар и други подобни теми, които ще повишат не само екологичната им култура, но и уменията им за оцеляване, ако изпаднат в опасност, от която за жалост никой не е застрахован.

И тъй като мисля, че не бива да разчитаме само на училището да ги подготви, ето идеите ми за няколко теми, които ние, родителите, можем да обсъдим с децата. Тук само съм ги маркирала накратко, но повече информация можете да откриете във всички специализирани сайтове за пожарна безопасност и на страниците на съответните институции.

1. 1) С огъня не се играе. Това е нещо, което следва да повтаряме на децата само от най-ранна възраст. Много е полезно и интересно да учим децата на умения за оцеляване сред природата и да ходим с тях на излети, но нека това бъде наша мантра и добър личен пример – огън не се пали на места, които не са определени за целта и ако изобщо палим лагерни огньове на правилното място и в подходящ сезон, много, много важно е да ги научим как да го угасят до последното въгленче – като се зарови с влажна пръст (не с шума и клонки), като се залее с вода.
2. 2) Пожар може да бъде предизвикан от човешка небрежност по много начини. Ето някои от тях:

• - Изхвърлена запалка – газта в нея може да разшири обема си и да се взриви.
• - Изхвърлено стъкло, стъклена бутилка – те действат като лупа, когато слънцето ги огрява и могат да подпалят тревата в близост.
• - Изхвърлен фас от цигара – една от най-честите причини за пожари е точно тази.
• - Искра от стържене на метал в камък (например като използваме косачка)
• - Фойерверки или балони. Да, тези толкова красиви балони-фенери са изключително опасни. Идеята им, разбира се, е да излетят нависоко в небето, но не е сигурно накъде ще ги отвее вятърът и дали няма да се заплетат в клони или да попаднат на нечия тераса
• - Изхвърлено кенче или дори пластмасова бутилка, в която има вода, също могат да действат като параболично огледало или лупа. Затова (и не само), когато сме сред природата, задължително си събираме всички отпадъци
• - Палене на стърнища
• - Неправилно съхранение на запалими материали.
• - Натрупване на боклуци, окосени треви, клони, шума.

3. 3) Ако видим пожар сред природата или в града, или където и да е, звъним на 112, не си казваме „някой вече сигурно се е обадил“. Обаждаме се, дори ако по някаква причина ние или приятелите ни сме причинили пожара – в случая не е важното, че някой възрастен ще се скара, а да спасим себе си и много други хора и животинки. (Важно е да обсъдим с децата и тази вероятност, защото понякога в страха си да не бъдат наказани, те могат да избягат от място, където са предизвикали пожар, без да дадат сигнал и тогава последиците са лоши)
4. 4) Ако сме в близост до район с пожар - примерно на лагер или училищен излет - следим предупрежденията за евакуация и посоката, в която трябва да се евакуираме и следваме указанията на компетентните хора или на възрастните, които отговарят за нас. Обличаме си дрехи с дълги ръкави и удобни обувки с дебели подметки, подготвяме си шишета с вода и хавлия или кърпа, която да намокрим при нужда, както и документи, телефон, пари и ако се налага, лекарства.
5. 5) Ако живеем или често посещаваме райони в риск от пожар, трябва да уточним със семейството си възможни маршрути за евакуация – задължително повече от един и да се постараем да ги запомним.
6. 6) В ситуация на пожар – пушекът е не по-малко опасен от пламъците – децата трябва да знаят как да се защитят от него (влажна кърпа на устата). Трябва да знаят още и че огънят се движи в посока на вятъра и нагоре, но дори и най-опитният пожарникар не може винаги да предвиди посоката му. Все пак ако вятърът е срещу нас и пожарът е от другата ни страна, бягаме срещу вятъра. Ако вятърът е срещу нас и носи огънят в наша посока, бягаме перпендикулярно. Водата и места, през които огънят вече е преминал, или където няма растителност (примерно на пътя), са по-безопасни откъм пламъци, но вдишването на дим също може да е фатално. Горските пожари могат да достигнат скорост от 23 км в час, а пушекът и паниката съвсем дезориентират човек и най-добре е разбира се, да не се изпада в такава ситуация и да се следят новините преди излети и нощуване в планината. Всичко това е важно да се обсъди с децата и у дома, макар че е много вероятно да са говорили по такива теми и в училище. Природата е прекрасна, но също така и опасна и винаги трябва да се отнасяме с уважение към нея.
7. 7) Ако се наложи да се крием от горски пожар в дома си и нямаме изход за евакуация – затваряме всички прозорци, врати и отдушници, през които може да влезе дим или огън. Вратите трябва да са отключени, за да можем да излезем, ако се наложи, а също и за да влязат пожарникарите. Пълним ваните и кофите с вода, мокрим дрехи и кърпи и се крием в най-вътрешните стаи. Това е само в случай, че няма възможност за евакуация. Ако има такава, следваме инструкциите на пожарникарите.
8. 8) Нещо съвсем прозаично и битово, което много деца не знаят. Горяща мазнина не се гаси с вода. В далечното си детство майката, която пише тази статия, се опита да си пържи картофи и щеше да изгори целия блок, ако не беше съседът да нахлуе у дома и да хвърли едно одеяло на тигана с пламтящо олио.
9. 9) Ако имаме пожарогасител и децата са на подходяща възраст да остават сами у дома, би трябвало да им обясним и как се работи с него. (Според сайтовете за първа помощ деца над 10 години могат да бъдат научени да си служат с пожарогасител при нужда).
10. 10) Какво правим при пожар в сградата ни? Тази тема следва да е отделна, защото е твърде мащабна. Най-кратко казано:

• - В този краен и ужасен вариант, в който дрехите се запалят, децата трябва да знаят, че не бива да бягат, защото въздухът подсилва горенето. Трябва да се хвърлят на земята и да се въргалят (подходяща възраст за упражняване на това според експертите по пожарна безопасност е 3-5 години). Трябва да знаят още и че не бива да се връщат за каквото и да е в горяща сграда; че при бягство от горяща сграда внимават с отварянето на врати (за да няма огън срещу тях), че пушекът винаги се вдига нагоре и се образуват „димни джобове“, където могат да се задушат, затова трябва да се движат надолу, по възможност приведени към земята или с влажна кърпа на уста. Надявам се, че всичко това се упражнява и в училище, но не пречи да изговорим и у дома правилата за безопасност.

И накрая - осъзнавам, че всичко това е твърде неприятно и плашещо като тема за разговор, но въпреки това говоря с децата си за тези неща и възнамерявам да продължа да го правя. Усещането, че сме подготвени за всякаква ситуация помага да не се поддадем на паника и да реагираме адекватно. А това спасява животи – не само нашите, но и на децата ни.

И, разбира се, дано Господ и Вселената ни пазят, защото не всичко зависи от нас.