Много често ме питат как успях да сваля килограми и да започна да тренирам след като трябва да гледам две деца, да работя, да се грижа за дома, съпруг и т.н. Казват, че липсата на време е това, което ни спъва. По пътя, по който аз вървя вече година и половина, осъзнах, че пред нас има съвсем други бариери, които понякога ни е трудно да прескочим.
Споделям ви моите изводи, до които стигнах с крачките, които правя ту напред, ту назад, пак напред, вървейки смело и вярвайки, че нещата се случват, но по моя си начин.
Приемай се
Може би най-ценното, което научих за това време е да се обърна истински към себе си. Да опозная себе си, желанията си, личността си такава каквато е - с положителните страни, но и с отрицателните. Понякога залитаме и отказваме да приемем, че образът ни не е идеален или го правим, но обвинявайки обстоятелствата и хората около нас. Това да не сме перфектни е природа и тя носи своя чар, колкото и странно да звучи. Важно е да се приемем и разберем, че няма нищо непоправимо, стига наистина да копнеем промяната, но не заради другите, а заради себе си.
Приемай, че твоят път е различен
Когато след 6 месеца активен спорт, три пъти седмично не постигнах резултатите, които наблюдавах при другите, доста се натъжих и започнах да се демотивирам и обвинявам. Тук беше и онзи момент, в който ако не бях приела, че при мен нещата се случват различно, най-вероятно щях да се откажа. Буквално си дадох време, спокойствие, отказах се от непременното постигане на месечните цели, кантарът спря да играе съществена роля в ежедневието ми и просто продължих. Продължих осъзнато, че спортът е глътка въздух, емоционално здраве и не непременно плочки и дупе. Благодарение на това приемане и резултатите дойдоха.
Приемай, че може да е бавно
Бавно, понякога доста бавно. Тази фикс идея да поставяме резултатите във времева рамка е може би най-грешното решение, което може да вземем. В цялата ежедневна динамика с деца, работа, дом, непредвидими задачки е много трудно да не излезеш извън рамката. Осъзнах, че това което ни кара да спрем не е факът, че нямаме време, а това, че опитваме да го заключим в някакви наши очаквания. При едни нещата се случват по-бързо, при други по-бавно, но това не означа, че не се случват.
Приемай, че може да правиш и крачка назад
Когато нещо не се случи, започваме да се обвиняваме, натъжаваме, демотивираме. Този фокус върху негативните емоции доста често ни спъва и изправянето е трудно. Осъзнавайки, че има моменти, в които ще направим няколко крачки назад или имаме нужда от почивка, не означава непременно провал. Това е времето, в което може би събираш сили за един спринт или просто имаш нужда да се поогледаш. Това че някъде нещо изглежда перфектно е илюзия. Затова е хубаво да се оглеждаме в нас самите, а не в измислиците на другите.
Намери хората, които ще те приемат
Толкова е важно да намериш онези хора, които ще те приемат с всичко изброено по-горе и ще усетят твоя ритъм. Много по-трудно е да започнеш да спортуваш и да променяш навиците си на 30+ години и в това осъзнаване няма нищо лошо. Затова опитът споделен от треньор, инструктор или мотиватор е толкова безценен и необходим на старта. Намерете тази енергия, която няма да ти позволи да се откажеш.
Хидратирай се с вяра в себе си, приемане на себе си и осъзнаване, че всички сме различни.
