Щастливото дете е активното дете – как да мотивираш малчугана да се движи повече

Наистина ли?

Всъщност не. Добрата новина е, че всички се раждаме с желание за физическа активност – само погледни малките деца по площадките и малко по-големите бебета – та те не се спират на едно място и за минута. Но в следващите години под влиянието на външни фактори (семейна среда, приятелчета, липса на мотивация) голяма част от тях губят афинитета си към физическа активност.

А това влияе отрицателно на цялостното развитие на подрастващите – липсата на движение води до натрупване на килограми, лоша стойка, нарушени концентрация и сън, проблеми с дисциплината и оценките, лошо кръвообращение.

Здравото и щастливо дете е активното дете. Как обаче да го мотивираш, след като около него има всички тези електронни устройства , стоенето в затворено пространство и липсата на време винаги е проблем?

Нека отбележим, че под физическа активност се разбира всяка дейност и движение, които водят до ускорено и тежко дишане, затопляне и потене. Което означава, че не е нужно детето да ходи всеки ден на някакъв организиран спорт и подобно, че и по-добро ниво на активност може да се постигне и вкъщи или с ходене пеша.

Но какво да направим, ако детето не иска да е активно?

Особено важно е първо да поговориш с него и заедно да установите какъв вид спорт или упражненията то би искало да практикува. Ако се налага, опитвайте различни възможности и оставете детето да реши кое му допада – плуване, футбол, танци, гимнастика или нещо друго.

Не принуждавайте малчугана насила – това никога не води до добър ефект в дългосрочен план и може да постигне обратното, а именно да откаже детето от всякакъв спорт. Затова най-важното е то да се забавлява, да му е интересно и да приема спорта като поредното приятно занимание в ежедневието си, иначе всичко се превръща в мъчение.

Естествено, спортът или физическата активност трябва да са съобразени с възрастта и развитието на малчугана. Отборните спортове не са подходящи за деца в предучилищна възраст, тъй като за тях е по-трудно да разберат правилата и още нямат концентрацията и уменията за участие в отбор. За тях идеални са колелото и игрите на площадката.

По-малките деца пък още не са в състояние да тренират вдигане на тежести или да бягат 10 километра, но още от ранна възраст от 3-4 години могат да се захванат с футбол, плуване или каране на колело.

Дали спортът да е отборен или индивидуален също зависи и от характера на детето и с това също трябва внимателно да се съобразиш. Дете, което си притеснява и страни от останалите, едва ли се ще чувства добре в групов спорт. А ако спортовете не му се отдават естествено и то се представя зле спрямо връстниците си, родителят трябва да се намеси и да предложи алтернатива, при която детето да се чувства добре – например самостоятелни занимания.

Изключително важно е ти като родител да дадеш личен пример, защото по този начин децата започват да приемат физическата активност като естествена част от ежедневието. Най-прекрасно е цялото семейство да спортува заедно като играе федербал, кара колело, учи се как се играе петанк или ходи на планина.

Когато възрастните спортуват заедно с децата си, важно е да са сдържани и да поддържат умерено темпо в заниманията.

Помни, че когато движението престане да е забавно за по-малките и особено за най-малките и започне да се превръща в мъчение и изтощително подтичване след големите, резултатът е ясен – детето ще се откаже и/ или ще се разстрои и разплаче.

Не забравяй, че детето се нуждае от хидратация по време на спорт дори повече от теб самия. Децата от 3 до 5 години трябва да приемат поне по 1,3 до 1,7 литра вода на ден, но при засилена физическа активност това количество се повишава.

Най-разумно е да предложиш на детето изворна вода, задължително на стайна температура, а не добре охладена. Нека то има специална чаша у дома, която харесва или детска бутилка с герой, който харесва за навън. Избягвай подсладените сокове и широко рекламирани напитки и никога не давай на детето да хапва или да пие, докато е още задъхано.