Вече е официално. 2024 г. е обявена за най-горещата година в историята. Това сочи най-новия доклад на списание Lancet, който следи промените в климата и ефектите върху човешкото здраве. Новината беше потвърдена точно по време на 29-ата Конференция на ООН за климатичните промени (COP29), която се проведе в Баку в края на ноември.
Глобалното затопляне през 2024 г. достигна нови крайности, водещи до значително увеличение на смъртните случаи, свързани с топлината, особено сред възрастните хора, с ужасяващ ръст от 167% от 90-те години насам.
Забавените мерки и действия на властите по света застрашават глобалното здраве. Рекордните горещини са допринесли за 167% увеличение на смъртните случаи, свързани с топлината, сред хората над 65 години в сравнение с 1990-те. Припомняме невиждания размер на пожарите в България това лято – страната ни е на второ място след Кипър по горски пожари в Европа за 2024 г., според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Катастрофални събития, като скорошните наводнения във Валенсия, където за осем часа се изсипа повече от годишното количество валежи и загинаха над 200 души, показват драматичното въздействие на екстремното време върху живота, инфраструктурата и икономиката.
Реакция от света все пак има. На Конференцията по климата бяха взети важни решения за нашето бъдеще. Но също така бяха представени и конкретни мерки и идеи как всеки от нас в ежедневието си може да помогне за намаляването на ефектите от чудовищните промени в климата.
COP29 доведе до няколко ключови резултата, насочени към смекчаване на климатичните промени.
Между 250 и 300 милиарда долара
Едно от най-важните постижения е, че развиващите се страни ще получават до 300 млрд. годишно за борба с климатичните промени. И въпреки, че сумата е значително по-малка от предложението на по-бедните държави за плащания в размер на 1 трлн. долара на година, договорената сума се счита за реалистична и ще отпуши предприемането на редица положителни мерки.
Това е от изключителна важност, защото тези страни са най-засегнати и ако не се вземат мерки това ще има много тежко въздействие върху целия свят – климатични бежанци и съсипващи икономически проблеми.
Климат и здраве
Стартирана бе нова инициатива, която интегрира здравните приоритети в климатичните политики, за да се смекчат рисковете за здравето, свързани с изменението на климата. Това е от изключително значение, защото например мръсния въздух например от неекологични производства или отопление на въглища дори води до много по-мръсен въздух и отражения върху здравето на хората. България е такъв пример, като редовно зимата редица български градове буквално се задушават от мръсен въздух, пълен с фини прахови частици, както и от вредни газове от стари автомобили.
Увеличаване на климатичното финансиране
Засилени са ангажиментите за финансиране на проекти за чиста енергия и устойчивост, особено в развиващите се страни. Това означава повече пари за зелени идеи, които да не звучат абстрактно, а да се използват ежедневно и да са близки до всеки човек, независимо дали е в София или в Делхи.
Чиста енергия
Подкрепа за енергиен преход. По време на конференцията бяха очертани повече инвестиции в проекти за чиста енергия, за да се осигурят устойчиви решения за всички региони по целия свят.
По-чист въздух
Намаляването на замърсяванията, като споразумението за глобалното намаляване на метан прието по време на COP29, ще подобри качеството на въздуха, особено в градските зони
По-достъпни въглеродни пазари
Ефективното въвеждане на въглеродни кредити, взето на COP29, може да направи устойчивите продукти и услуги по-достъпни за потребителите, което ще спомогне за намаляване на вредните емисии. Това означава, например че всички еко продукти ще са по-достъпни и малките и средни бизнеси ще бъдат насърчавани да се развиват в тази насока по чисто пазарни принципи.
Подобрена помощ при бедствия
Фондът за загуби и щети, който бе обявен по време на COP29 ще осигури финансова подкрепа за общности, засегнати от климатични бедствия, улеснявайки възстановяването им.
По-лесен достъп до финансиране на български компании
По време на COP29 стана ясно, че българския малък и среден бизнес ще има по-лесен достъп до финансиране за дигитален и зелен преход. Новината бе съобщена от заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов в Баку. Българските компании имат достъп по две европейски програми до над 5 млрд. лв. за модернизация, иновации и дигитализация.
Как да помогне всеки един от нас, всеки един ден
Когато сме изправени пред очевидната реалност от настъпващите климатични промени, не може да не си зададем въпроса: Какво може всеки един от нас да направи във всеки един ден? Най-лесно да ангажираш хората е да го направиш през мобилните телефони, в които всеки от нас прекарва часове наред всеки ден.
Съществуват доста приложения с всякакви идеи за отговорно екологично отношение, като например OLIO - приложение за споделяне на излишна храна и домакински вещи със съседи. Насърчава устойчиво потребление и предотвратява изхвърлянето на ресурси на боклука. Или iHuerting - приложение за градско градинарство, което предоставя съвети за засаждане и грижа за растенията, органични методи за борба с вредителите и рецепти за приготвяне на домашно отгледана продукция.
На COP29 в Баку бе представено Eco19 - иновативно мобилно приложение, чиято цел е да улесни проследяването на въглеродния отпечатък на всеки потребител, като анализира ежедневните им дейности – транспорт, хранене, енергийна консумация – и предлага персонализирани съвети за намаляването му. Идеята е да живеем екологично, но и да пестим средства от това.
Партньорствата с местни и международни организации гарантират актуални данни, а предвидените ъпдейти след конференцията ще разширят функционалностите и достъпа до нови пазари. Очаква се през 2025 г. приложението да е работещо, включително и за България, като специалисти го определят като пробив в това да промени и насърчи промени в навиците на хората, които едновременно намаляват въглеродния отпечатък и оптимизират разходите си за енергия, транспорт и дори хранене.
Например, приложението може да препоръча по-икономични методи за придвижване или да предложи промени в ежедневните покупки и хранения, които освен екологични ползи, биха могли да доведат и до спестяване на средства в дългосрочен план.