Часът е 05:00 сутринта. Събуждаме се от зверски студ и дрънчене на кухненска посуда. Къде сме? Това не е Джайпур? До вчера бяхме в Розовия град и обикаляхме из дворци и цветни замъци. Какво е това място? А, да… сещам се, че вчера късно вечерта пристигнахме в Кекри - никому неизвестно село в най-големия щат в Индия - Раджастан. Решихме да проверим как живеят хората по малките населени места тук. За момент въздишам и се чудя на акъла ни… как попаднахме на това място?! Сгушвам се в одеялото и, зъзнейки, се опитвам да си открадна още някой момент сън.
Населението на Кекри е малко над 50 хиляди души, съответно това се води малко населено места за стандартите на Индия. Неугледни и до голяма степен незавършени постройки красят пейзажа на селото. Прасета, кокошки, крави и рошави, но ухилени до уши дечурлига търчат по прашните, неасфалтирани улици. Поведението им е меко казано невъздържано, но пък им се радваме, нали са деца. А и няма много какво да им кажем на техния език. Единствените научени думи в хинди речника ми са “здравейте”, “благодаря” и “не искам кориандър”!

Португалците имат дума, която предава чувство на копнеж, носталгия и меланхолия: saudade. Не е дума с директен превод на български, но със сигурност ще я разберете след едно посещение на Лисабон. Ще я почуствате след като се изгубите в заплетените улички на Алфама, или пък докато се разхождате по голямата Avenida da Liberdade. Ще си я напомняте, докато опитвате pastel de nata от близката закусвалня, както и когато мислено се връщате към късните вечери с морски дарове на брега на река Тежу на Атлантическия океан. Думата ще кънти в главата ви, докато си спомняте дрънчащите стари трамваи, които са ви отвеждали нагоре по хълмовете на града, както и всеки път, когато чуете фадо. Добрата новина е, че има прост лек ако страдате от saudade - просто се върнете в града.

Лазурни брегове, богато културно наследство, хилядолетна история, невероятно вкусна храна, бананови плантации и дори условия за ски през зимата! Всичко това може да откриете на едно място - о-в Кипър!
Освен, че Кипър се слави с един от най-добрите климати в света, островът заема и челни места в класациите за най-добрите плажове. Кипър носи някаква дълбока магия, за която допринасят и множество митове и легенди. Според една старогръцка легенда, богинята на любовта и красотата Афродита се родила именно там, от нежната пяна по лазурните брегове на Пафос до скалите Петра ту Ромиу, известни още като Скалите на Афродита.

Единствените неща, които правят зимата по-поносима за мен, са коледните празници и зимните спортове. Паднат ли температурите, всичко за което мога да мисля са курабийки, блудкави романтични филми, камини, червено вино или съответно дни в планината, гладки писти, дълги спускания и красиви гледки към долини и заснежени борчета. В този ред на мисли, днес искам да ви запозная с една от най-любимите ми ски дестинации - Доломитите.

Джайпур не е просто град. Той е като сцена от театър. Сърце, което тупти в ритъма на векове история, култура и традиции. Място, където миналото и настоящето съжителстват хармонично, като танц между вятър и прах. Розови дворци и сгради, пазещи наследството и духа на древен Раджастан. Улици, пълни със звуците на барабанени песни и смеха на хора, облечени в ярки сари и тюрбани. Това е магията на “Розовия град”, която ни накара да затанцуваме заедно с него.

Пътуващи вече над месец из Индия, с по една раница и супер ограничен бюджет. оглеждаме цените на нощувките в Арамбол и бързо си даваме сметка, че трудно ще останем там за повече от няколко дни. Арамбол е много парти и туристическа локация, особено известна за празнуване на нова година. Затова и цените там са по-високи, а нашият престой съвпада точно с новогодишните празници. А вече така имаме нужда от почивка. От място, на което да разтоварим раниците и да постоим без да трябва да ги стягаме след няколко дни отново. Пускаме публикация в Couchsurfing търсейки някой местен, който би ни приютил за датите, на които идваме. Знаем, че шансът е малък, тъй като търсещите като нас изобщо не са малко и сега там е още по-пренаселено. Обаче изваждаме истински късмет…

След като завърших гимназия реших да продължа образованието си във Франция. Кандидатствах в 10 университета, намиращи се в 10 различни града и след като бях приета във всеки един от тях, трябваше бързо да намеря отговор на въпроса „Кой град да избера?“. Разбира се, повечето хора биха избрали университета, заради самия университет, а не заради града, в който се намира, но аз не съм като повечето хора. Избрах да уча в Ница, заради... морето. Като едно морско дете, съвсем не си представях, че мога да живея далеч от него.

Истински вълнуващото в това да пътуваш номадски е, че си винаги отворен към неочакваното. Пътешествието те изненадва отново и отново. По време на престоя ни в Ела (backpacker’s paradise) срещаме много други пътешественици и бързо се сприятеляваме. И причината не е само в това, че можем да обсъждаме всички места, на които сме били и пътуването е интерес, който ни свързва. Свързват ни още смелостта, търсенето, приключенския дух и любовта към живота. С Лукаш и Аша от Полша бързо обединяваме плановете ни за пътуване из Шри Ланка. И двамата са изключително забавни и прекарваме много време в разговори и бордови игри до късно през нощта. След няколко дни в преходи и преследване на красиви водопади заедно, стягаме големите раници и потегляме към Тангале.

След три месеца прекарани в Индия, решаваме спонтанно да я напуснем. Обичаме те, мразим те и не можем повече! Едно “чао” с най-бързия полет, на който сме били и сме в Шри Ланка! Наричан от много “райски остров” и съвсем заслужено. Тук всеки пътешественик се чувства като у дома си.