Виж Неапол ...

Vedi Napoli e poi Muori /Виж Неапол и умри/ - една от първите фрази, която изплува в съзнанието, когато споменеш този южен град. И независимо дали е била изречена точно по този начин, то тя е останала завинаги свързана с това колоритно и интересно място и кара хиляди туристи да се отправят всяка година към Неаполитанския залив, за да се докоснат лично до тази магия.

Смята се, че тази крилата фраза е от времето на Бурбоните в Неапол, а по-късно била популяризирана от Гьоте, който между 1786 и 1788 г. е пътувал из земите на днешна Италия и написал пътеписа. Има и други версии, според които изразът бил Videre Neapolim et Mori /т.е. Виж Неапол и Мори - като Мори било малко селище в близост/. Учените спорят дали по това време е съществувало селището. Всъщност, мнозина след посещението си на Неапол казват, че няма по-красиво и ослепително място от Неапол, и наистина щом го видите, можете спокойно да умрете. Има и други, които остават разочаровани от определено латиноамериканската атмосфера в сърцето на Европа, от липсата на ред и особена чистота. Но това е част от очарованието на Неапол и винаги ще бъде! Със сигурност този град не е за всеки, особено за очакващите лукс, спокойствие и перфекционозъм – ако сте от тази аудитория, по-добре се насочете към Залцбург и Грац.

Автобусът навлизаше бавно в Неапол, а пред мен на първа седалка, вдясно от шофьора ни, седеше нашият колоритен водач Елмо – с шапката си с козирка, черна брада, приветлива усмивка и разбира се фланелката с надпис Марадона. И не защото отивахме именно в града на Диего и просто от уважение към легендата, а защото Елмо е истински фен на футболния клуб Наполи. И когато го погледнете и опознаете, виждате че няма как друг клуб да пасне по –добре на темперамента и душата му. Няма по-подходящ човек, който да ви покаже Неапол и да изгаря от емоции по същия начин като местните хора.

Докато си мислех тези неща, в главата ми изплуваха спомени от първото ми пътуване до Неапол. Бяха минали 6 години, но всичко беше толкова ясно в мислите ми, все едно нях пътувал преди месец. По това време живеех и работех в областта Базиликата, на брега на любимото ми Йонийско море и имах три дни, в които нямаше пристигащи туристи т.е. можех спокойно да се разходя до някое интересно място. И разглеждайки картата реших, че това ще бъде именно Неапол. Дотук добре, но оставаше да измисля и логистиката, което определено не беше много лесна задача в Южна Италия. Бях планирал да направя пътуването за един ден и да се върна без преспиване, , за да мога да уплътня максимално времето и да прекарам повече в Неапол, което доста усложни и без това трудната задача. Но какво пък, трудностите правят удоволствието още по-сладко, нали така? Хотелът, в който пребивавах беше на 1,5 км от най-близкото населено място – Нова Сири. Там имаше гара, но поради ремонтни дейности влаковете не вървяха по това време и бяха замествани от автобуси, но по направление Неапол нямаше изобщо такива. Имаше към съседната област на югозапад Калабрия, към тази на изток – Пулия и с това се изчерпваха възможностите. Трябва да поясня, че до тази информация достигнах не особено лесно – чрез търсене в Интернет, в две туристически агенции в Нова Сири, с няколко ходения до гарата на селцето. И всичко това поради простата причина, че в Южна Италия и информацията почти като времето е спряла и се движи с бавни темпове. Като казах темпове се сетих за великата песен на Адриано Челентано – Il tempo se ne va /Времето минава/ и незабравимата мелодия. Уважаеми читатели, ако имате възможност в този момент докато четете разказа ми – пуснете си я, определено ще се пренесете по-лесно в Италия заедно с мен! И до края му ще си я тананикате...J ...А какво начало само на текста –
Откъде се взе тази рокля,
Колко е вълнуващо да те видя облечена с нея.
Ако те види майка ти, да знаеш, че тази вечер ще свърши с кавга.

Мелодия, която те кара да пътуваш или най-малкото да отидеш и да намериш куфара си, да избършеш праха от него и да започнеш да подреждаш багаж. За къде? За Италия разбира се! J .. Всъщност, разказвах ви за тръгването ми за Неапол. Ако трябва да съм честен, потеглих с една чантичка през рамо, а в нея сложих малък одеколон лимон за освежаване по пътя, телефон, портфейл и слънчеви очила. Тръгването ми беше най-трудната част. И то не защото беше трудно да се събудя в 5 часа, а поради простата причина, че щях да се продвижвам с микробус от Нова Сири до Поликоро /12 км разстояние/ и не беше съвсем сигурно дали той пътува в търсения от мен час 6:00, за да достигна в 6:30 за автобуса Поликоро – Неапол. Приготвих се и излязох от хотела, тръгвайки край шосето към селцето, изпълнен с емоция, че ще видя Неапол и в същото време с още толкова оптимизъм, че микробусът до Поликоро ще пътува в 6 часа. Страсти южняшки от сутринта!

Беше пусто и тъмно, с улични лампи тук там, а имаше да измина 1.5 км пеша. Компания ми правеха пойни птички, които избираха музикалния фон. Беше прохладно и приятно, около 19-20 градуса по това време. С бърза крачка стигнах до автогарата на Нова Сири, където цареше абсолютно спокойствие, но това по-скоро ме обезпокои... Огледах се и видях наблизо малък бус и изпълнен с надежда отидох да проверя какъв е и дали не е търсеният от мен обществен превоз. Нямаше шофьор и пътници, но се чуваше радио. В този момент видях служителка на автогарата и с бързо темпо я настигнах, за да попитам. Тя ме погледна леко учудена и ми каза, че в 6 няма такъв бус до Поликоро, като първият потеглял в 6:30, което изобщо не ми вършеше работа. Мда, трудно начало – казах си и продължих да обикалям с поглед наоколо в търсене на надеждата. Вътрешно в мен имаше някаква увереност, че ще видя Неапол в този ден и продължавах да се осланям на интуицията си и да чакам чудото да се случи, намирайки транспорт до Поликоро. Ще попитате за такси, нали – хаха.. по това време южняците таксиджии си спят сладко все още, няма шанс. И докато се чудех каква магия ще се случи, видях че шофьорът на белия бус се появи. Усмихнах се и се запътих към него с репликата „буонджорно“ J. Оказа се, че изобщо не е обществен транспорт, но с усмивка и премерен жест ме покани да се кача, защото се оказа, че за мой късмет след малко щеше да отпътува именно за Поликоро! Знаех си, че Съдбата няма да ме остави да се лутам така! А времето минаваше... 6:10....и потеглихме..стигнах в 6:20 и веднага се огледах за автобуса, който заминава за Наполи. Там беше и имаше още места! Чудесна новина – най-трудната част от пътешествието ми беше отминала. Настаних се удобно, защото ми предстояха близо 270 км и исках да подремна по пътя, за да събера сили за обиколката ми в Наполи. Сам, без туристи в автобуса – първоначално ми беше малко странно и сякаш очаквах някой да пита нещо, но постепенно се отпуснах и попаднах в плен на сладката дрямка. Разбудих се към 10 часа, като слънцето напичаше приятно, галейки ме по лицето, за да ме разсъни вече, сякаш искайки да ми каже – „хайде, разбуждай се вече, още половин час и сме в Неапол!“ J. Усмихнах му се лениво в отговор на загрижеността, благодарих мислено и лежерно се протегнах с мисъл за ароматно кафе и поне няколко глътки вода. Усетих, че нещо ме побутваше по коляното и погледнах – разбира се, че бях си взел минерална водичка за пътя и сега тя се опитваше да сигнализира, очевидно четейки мислите ми. Протегнах сънено ръка, бавно развъртях капачката и надигнах бутилчицата живителна течност с наслада. Вероятно знаете какво удоволствие е, когато си жаден да отпиеш вода и как усещаш първите глътки в тялото си, все едно те събуждат за нов живот. Така, докато си организирах тези малки приятни моменти, автобусът беше достигнал до автогарата на Неапол и спря с въздишка, явно изморен от дългия път. Разтърках очи и се приготвих да ги напълня с впечатления и интересни гледки в този колоритен град. „Виж Неапол и умри“ – казах си мислено, но последващата мисъл беше, че ще продължа да живея, най-малкото докато кача снимки във фейсбук, за да могат да се насладят и приятелите ми на това магическо място. А вие изслушахте ли песента на Адриано Челентано – Il Tempo se ne va? Колко пъти? J Сигурен съм, че вече е в главата ви и си я тананикате за добро настроение. Защото имам ново предложение за вас и то е на Тото Котуньо – песента му Неапол / Napoli, в която се пее простичко, но ясно
Неапол – това е любов
Целият свят пее песен, която ще живее вечно – Наполи, Наполи
На брега на морето правим любов

Драги читатели, не е ли това достатъчно, за да усетите емоцията и магията на това място? Няма как да не се доверим на големия Тото Котуньо, но все пак понеже на Балканите казваме, че „Проверката е висша форма на доверие“ ще се впуснем в обиколка на Неапол, за да запеем „Наполи – това е любов“. Може да го видите още излизайки от района на Централна гара – сергии, на които се продават фланелки и сувенири на местния едноименен футболен отбор, магазинчете и кафенета със синьо-бели знамена на Наполи и тениски на Диего Армандо Марадона, всичко това е навсякъде около теб, а това е част от любовта на хората тук – към любимия отбор и техния футболен Бог – Дон Диего.

Ако трябва да съм откровен, пишейки и спомняйки си обстановката настръхнах в момента, но може да бъдете сигурни, че и най-неемоционалният човек на мое място би усетил точно това, толкова е завладяваща емоцията на южняците. Виждаш я изписана по лицата им и винаги са готови да поговорят за това с теб, дори да не те познават, да разкажат за Диего и за футболния отбор, който топли сърцата им. Бяха изминали 30 години от първата титла на Италия заедно с Диего Марадона и 27 от последната, а хората се държаха така, сякаш това се е случило преди година, толкова добре пазеха и поддържаха спомените си! ...Вървах си по произволно избран маршрут и навсякъде имаше шалчета и знамена на Наполи, факт! .. Шест години по-късно, предвождани от нашия харизматичен екскурзовод Елмо – неаполитанец по душа, забелязах, че се движим по същия маршрут от гарата. Преди стотина години френският психолог Емил Боарак въвежда понятие, което описва преживяване, състояние, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал дадена ситуация – да именно за дежавю говоря, уважаеми читатели! :) Елмо ни водеше по свой собствен маршрут, който преди години аз също бях изминал. Разликата беше, че този път се очакваше Наполи да стане отново шампион на Италия и шаловете и знамената бяха абсолютно навсякъде. Ако не знаех къде съм, щях да заложа, че съм в Латинска Америка – толкова пъстро и закичено беше всичко по пътя ни.

Елмо ни водеше по своя маршрут из града, като предварително в авобуса ни беше разказал много за grada, а по улиците продължаваше своите увлекателни истории и си личеше, че го прави с много любов към мястото. Не знаех, че Неапол е построен върх туф, мек вулканичен камък, а местните жители използвали това, като направили улици по града и в днешно време може да се видят акведукти, катакомби и скривалища от Световните войни, като се предлагат и организирани турове в подземната част. Разположен в Южна Италия, Неапол е столица на район Кампания и голям пристанищен град в центъра на древния средиземноморски регион. Бил е наречен Неаполис /Нов град/ през 470 г. пр.Хр. и е един от най-древните градове в Европа. Неапол е сред най-големите градове на Маня Греча.

Историческият център, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е резултат на застъпването на архитектурни стилове, като обхваща приблизително 2800 години история и наследство на различни цивилизации – фактори, допринесли за една универсална стойност без еквивалент. В документите на световната организация четем и повече детайли. Върху една относително малка територия се намират голям брой замъци, кралски резиденции, величествени сгради, исторически църкви, останки от класическата епоха. Тези сгради и функции представляват всички съответни периоди от историята на Неапол и са в добро състояние на консервация. Важната историческа връзка на града с морето се поддържа чрез запазването на археологическите останки от римския период по крайбрежието и рехабилитацията на малките пристанища за лодки, открити от Кастел Нуово до Капо Позилипо. Общият градоустройствен план от 1972 г. (министерски указ № 1829, 31 март 1972 г.) определя защитената зона на историческия център, където всички строителства и преустройства трябва да бъдат одобрени. Това означава, че за тези сгради има предпазна мярка, която гарантира, че всяка дейност на обекта трябва да бъде разрешена от съответната служба на Министерството на културното наследство и дейности, която може да я откаже поради съображения за опазване, да разреши намеса, включително ограничения, разрешавайки само интервенции, които не вредят на обекта. Други национални и регионални закони и разпоредби, свързани с контрола на планирането и наследството, също са приложими за историческия център на Неапол. Има служба, която отговаря за плана за управление на обекта на световното наследство, който ръководи неговото опазване и защита, като в същото време гарантира, че Неапол остава жив и оживен град. Планът ще бъде редовно наблюдаван, за да се гарантира неговата ефективност, и се актуализира на всеки 6 до 10 години. Обхватът също така е да се интегрира собствеността в по-широката териториална система около Неаполския залив, Капри, Соренто, Херкуланум и Помпей, в контекста на културния туризъм за района.
Уважаеми читатели, разказът ми става съвсем интересен! Докато описвам всичко това, получавам съобщения със снимки от Елмо, който в този момент е в Неапол отново, а днес се връчва шампионската титла на Наполи и по снимките виждам, че цари страхотна еуфория навсякъде! Даже имaм и клипче с атмосферата! Трудно мога да я пресъздам с думи обаче.. Както се случваше едно време – слушахме мачове по радиото и се чуваше изведндъж – „А сега прекъсваме, за да се включим пряко от Неапол, уважаеми слушатели, където е нашият кореспондент на живо Елмо. Ало, ало, чуваме ли се, Елмо?“ :) ... Южни страсти, южни страсти владеят този разказ за Неапол и няма как да е иначе!

Всъщност няма как да сме в Италия и да не изпием едно ароматно късо кафе! А неаполитанското кафе трябва да се опита на всяка цена! Местните са виртуози в приготявянето на еспресо и би било престъпление да не поитате поне веднъж – късо, силно, с наситен аромат. Има си култура на пиене на кафе и е добре да се придържате към нея, за да изпитате насладата от този ритуал. Влизате в бар, кафене и поздравявате. След това отивате на касата, за да платите и оттам с касовата бележка се насочвате към бармана, където виждате подредени няколко местни да повдигат своята малка порцеланова чашка и с отмерено движение да отпиват на екс или най-много на два пъти своето еспресо, прави, на крак. Преди това обаче изпивате малка чашка вода, която ви дават заедно с кафето, за да се подготви устата за ароматната напитка. Това е италианската култура на пиене на кафе, която бих казал е противоположна на балканската и ориенталската, където се сяда на маса и с дълги приказки с останалите клиенти се пие протяжно кафе. А ако искате да бъдете съвсем в крак с традицията, може да поръчате две кафета, като едното платено ще остане за някой непознат и беден човек, който ще дойде през деня, за да провери дали има някое „свободно“ еспресо. Неаполитанското кафе се отличава със силен и плътен вкус, както и с лека киселинност. Това се дължи на сместа от кафе, която съдържа по-висок процент от сорт Робуста и по-малко количество от сорт Арабика.
Спомням си, че първият път в Неапол седнах да пия кафе след 4 часа обиколка, когато бях доста изморен и батерията на телефона ми падна съвсем. Именно затова не постъпих като местен, а седнах, слагайки телефона да се зарежда и с идеята да си отдъхна малко в прохладното кафене и да прегледам спортния вестник в същото време. И този ритуал има своето удоволствие – отпивайки на малки глътки малко по-дълго кафе, да прелистваш страниците на вестника. Знам, че ще ме разберете добре. Трябва да спомена, че кафето в Неапол е ритуал, който датира още от 1700 г. През 1768 г. Мария Каролина от Хабсбург – Лотарингия се омъжва за крал Фердинанд от Бурбон и оттогава кафето става утвърден ритуал.

Има някои местни изрази и ритуали, които неаполитанците използват и са свързани с кафето. Ако някой местен ви каже „Трябва да изпием едно кафе“, то се предполага, че предстои среща, на която ще обсъждате нещо. Изразът „Искам хубаво кафе“ пък е откровен намек за почивка по време на работа. Ако някой ви каже „Искаш ли кафе?“ - това не е е само покана да пиете по едно еспресо, а всъщност е начин да ви каже „Ще прекараме ли известно време заедно?“. Неаполитанците са много суеверни и вярват и в сънищата. Издадена е книга на сънищата. В нея всяко нещо, което сънувате има свой номер, като например еспресото е с номер 42. Някои местни така пускат тото – след като се събудят проверяват в книгата какво са сънували, съответно номерата на тези неща и отиват да пуснат своя фиш.

През 1819 г. изобретяват така наречената Кукумела /Cuccumela/ -неаполитанската кафемашина. Тя бързо става част от домакинствата в целия град. По-късно е изобретена еспресо машината, която се разпространява в цяла Италия, но и до днес в града и региона има семейства, които използват Кукумела-та.

Няма спор, че кафето в Италия и това в Наполи са страхотни и неповторими. Мнозина са изследвали на какво се дължи този факт. Според някои тайната се крие във водата. Важно е и кафемашината да бъде добре загрята, както и самата порцеланова чашка да бъде с добра температура, за да няма т.нар. шок за кафето, което излиза с висока температура и не е добре да попадне в хладна чашка. Важна е и ситността на мелене на самото кафе, но спред експерти едно от най-определящите неща е специалното печене на кафето. Зърната се пекат по-дълго, за да се освободят етеричните масла, които придават силен аромат на еспресото впоследствие. В регион Кампания има много на брой места, където се пече кафе. Доста известни фабрики за кафе са разположени като цяло в областта с административен център Неапол – Kimbo, Caffe Borbone, Motta, Cuore Nero.

Групата предвождана от Елмо навлезе в Стария град на Наполи /Spaccanapoli/ - едно уникално място с тесни улички и много колорит. След известно време разходка всички получиха свободно време и с него седнахме да изпием по едно ароматно кафе – точно така, не спазихме правилото да пием на крак, за да си отдъхнем малко. Иначе в това място, което бих оприличил като сърцето на града, окичено с много синьо-бели гирлянди и шалове в чест на шампиона Наполи може да намерите какво ли не – ръчно изработена паста, сирена, маслини и разбира се най-различин сувенири. Тук е момента да спомена за лютите червени чушки, предлагани навсякъде с надпис виагра, а разбира се и под формата на сувенири – те са и символ на късмет. Както споменах, неаполитанците са много вярващи - гонят лоши сили с люти чушки, предпазват се от негативни енергии с прочутия червен рог, като ги носят закачени на гривна, обици, колие или просто в джоба или чантата си. В Стария град има много красиви запазени сгради с барокови фасади в жълто-оранжеви и бледокафяви тонове. Навсякъде може да видите балкони с веещо се пране – като запазена марка на мястото, а също и уютни кафенета. Разхождаме се из тесните улички и разглеждаме. В един момент виждаме все повече хора, които се движат в определена посока, по изкачваща се улица и докато се огледах, някакси неусетно тълпата ме унесе в потока хора. Ставаше все по-трудно за вървене, а хората наоколо все повече и повече...Започнах да се чудя накъде ли св движат всички, но реших да се оставя на течението и да проверя къде ще стигнем.

След 15-ина минути се озовах до малко площадче, което цялото беше затрупано с шалове, фланелки и занамена на Марадона – неговият площад! Стотици хора се бяха струпали на това малко място и още стотици се опитваха да се доберат до там. Да...сега разбрах накъде ме отнесе потока хора и какво представлява великия Дон Диего за местните. Една голяма любов, от която те побиват тръпки! А всичко започва през далечната 1984 г. - на 4 юли Диего Марадона е представен официално на стадиона Сан Паоло в Неапол и е посрещнат като бог. За новата си публика той е Dio (Господ). В сърцата на италианските тифози е запечатан забележителният му мач срещу “Ювентус“, победен от “Наполи” с 5:1 сред три десетилетия на постоянни поражения. Малко след това започват бурните нощи с кокаин, алкохол и жени. Веднъж Диего пропуска да замине с отбора за мач в Москва, защото е с тежък махмурлук. Той наема частен самолет, за да се присъедини в играта във второто полувреме. Малко след това дава положителна проба за кокаин и започват и проблемите му с италианското правосъдие. Италианската сага приключва със данъчни задължения за 14 милиона евро. Днес стадионът в града носи името Диего Армандо Марадона в чест на великия футболист и икона на Неапол. Постоях на едно място на малкото площадче, за да отдам почит на Диего. Атмосферата беше наистина уникална, разглеждах лицата на всички тези хора около мен и виждах огромното им уважение и признателност. Няколко места бяха затрупани с цветя.

По същия труден начин се отдалечих от мястото и продължих из Стария град. Излизайки от криволичещите и тесни улички, стигаме и широко място, където човек може свободно да диша и с красива  гледка към крайбржието на града и разбира се Везувий в далечината. Няма как да не отделя малко време и за този величествен вулкан – единственият активен в континенталната част на Европа и вероятно най-опасният. Известна е трагичната история с Помпей. Вулканът изригва по обяд и без предварителни знаци за това. Когато затихва след около 15 часа, голяма част от жителите са загинали от градушката от камъни и газовете, а останалите скоро умират от настъпващата лава и високата температура. Днес останките на застиналия Помпей се посещават годишно от близо 2.5 млн. души. След всяко изригване земята сенаторява от лавата и пепелта и се оказва, че вулканичната почва в района е много подходяща за отглеждането нагрозде и маслинови дръвчета.

С разходката достигаме и до известния площад Plebiscito. Името му /означаващо референдум/ е дадено на площада на 2 октомври 1863 г., когато Неапол станал част от Италианското кралство. Този огромен площад бе създаден през 19-ти век, за да служи като трибуна на императора, но след падането на Наполеон и неговото заточване на остров Св. Елена, бурбоните си възстановили властта над Неапол и издигнали на площада 53-метровата църква посветена на Св. Францис, по подобие на Пантеона в Рим.

Крайбрежната улица е забранена за превозни средства и е пълна с хора, излезли в хубавото време на разходка. Решаваме да седнем и да хапнем пица в едно хубаво ресторантче. Неапол е родно място на пицата и от 19-и век насам неаполитанците са превърнали приготвянето й в изкуство. Казват, че едни от най-добрите пицарии  се намират на улица Via dei Tribunali, а най-старата такава е открита през 1738 г. и работи до днес – Antica Port Alba. Първоначално тя била само уличен щанд за храна, но след това се мести в централната част на Неапол /през 1830 г./ и бързо става много популярна сред местните жители, които казвали, че там се прави най-вкусната пица. В Неапол е създадена и известната пица „Маргерита“ – това се случва през 1889 г., когато Крал Умберто I и Кралица Маргерита Савойска посещават града. Те виждат, че бедните хора ядат големи парчета изпечен хляб и кралицата пожелава да опита този специалитет. Тогава придворният готвач се обръща към най-известния майстор-пицар в града – Рафаеле Еспосито, който бил и собственик на Pizzeria Brandi. Маргерита останала очарована от вкусното ястие, а самата пица била в цветовете на италианското знаме. Еспозито веднага я нарекъл в чест на кралицата. Една от тайните на вскусната неаполитанска пица е тестото: високо, доста пухкаво, приготвено във фурна на дърва и подправено с местни продукти. С времето се появила и сгъната, затворена пица - калцоне: тя е от същото тесто, напълнено с различни съставки (рикота, шунка, домат и т.н.) и сгъната на две. Има разлика в температурата на приготвяне на пиците в Италия – в южната част се позлват предимно пещи на дърва, където достига 500 градуса по Целзий, а в северната част пекат предимно в електрически фурни на около 300 градуса.

Продължаваме нашата приятна разходка по крайбрежната улица и скоро достигаме до емблематичното Яйце - Castel dell’Ovo (в превод замъкът яйце),  разположен на остров Megaride, който днес е полуостров. Името на острова идва от легенда за римския поет Virgil, който в средновековието имал репутацията на магьосник. Според легендата Виргил сложил вълшебно яйце в основите на замъка. Ако яйцето се счупело, замъкът щял да падне и голямо нещастие щяло да сполети Неапол. До днес яйцето не е намерено и замъкът, макар и с някои пукнатини е в отлично състояние. Именно на този остров се заселили и гърците за първи път през 6-ти век пр.Хр.

Денят отиваше към залез слънце, а оставих толкова много места, които не успях да разгледам. Но това вероятно не е случайно – ще се върна отново в този магически град, град на емоцията, на любовта. Вървях и си мислех за една страхотна песен, от която и в момента ме побиха тръпки. Песен за вечността, свързана с намиращия се на около 50 км Соренто и неговия залив – „Caruso“ на Lucio Dalla. Ще бъде красиво да завърша с първите стихове от нея :
Тук, където морето блести
и вятърът вие,
на една стара тераса
до залива на Соренто,
мъж прегръща момиче.

Виж Неапол...и поспри, заслушай се в “Caruso” и ще усетиш как кожата ти бавно настръхва – от емоция, от красота, от любов.

Благодаря, че бяхте с мен в Неапол!