Втори и трети триместър от бременността: Важните избори и решения

Ние не сме от хората, които взимат важни решения от раз. Доста сме колебливи, и по-точно аз, и предпочитаме да оставим всичко в ръцете на съдбата, но има някои неща, които просто няма как да оставиш на случайността. В този период наистина осъзнахме, че вече сме възрастни хора и че много скоро ще трябва да мислим и да се грижим за някой по-важен от нас. Признавам си, че шест месеца го карахме доста лежерно и избягвахме да говорим за част от нещата, които ще ви споделя днес.

Избор на име

Може би едно от най-трудните решения за нас беше избирането на име за малкия. И двамата знаехме, че искаме да е кръстен на някого, който обичаме и уважаваме, но тук идваше и голямата спънка. На кой от всички дядовци и баби да го кръстим? Традицията повелява, че първото дете трябва да е кръстено на бащата на съпруга, но пък терминът ми беше определен за 27.10, което е един ден след Димитровден и имаше напълно реален шанс да се роди на 26.10. Така ни се наложи да избираме между буквата Д и буквата К. Започнахме да гледаме различни имена, като и двамата държахме да е българско, разбира се имаше и момент на шеги и закачки, в които Христо искаше да го кръстим Хълк 😅. В крайна сметка решихме, че ще спазим традицията и ще го кръстим на баща му, а ако се роди на Димитровден, ще си дойде с името. Така се фокусирахме върху буквата К. Хора, повярвайте ми, че има безумни имена в търсачката в google и падна доста смях докато се ровихме. Името, което най-много ни хареса беше Калоян. Най-хубавото е, че с него успяхме да уважим и двамата дядовци, което пък беше страшен бонус и късмет ❤

Избор на лекар и болница

Друг много важен избор, който трябва да се вземе в последните месеци от бременността е избора на доктор, който да ви изроди или болница, в която искате да родите. Аз лично имах пълно доверие на следящия ме доктор, който за щастие извършва и раждания, а не само проследяванe на бременността. Затова реших, че където е той, там съм и аз. Разбира се, мина ми през умa дали да не заложа на частна болница, но понеже не познавах лекарите и не ми се искаше да се местя, само заради реномето на дадено лечебно заведение. Сега като погледна назад, мисля, че взех най-доброто решение да се доверя на моя гинеколог, но това е друга тема, за която ще ви разкажа по-подробно в следващата статия.

Раждане

След като определихме кой и къде ще се извърши раждането, дойде време да видим и по какъв начин ще се случи то. Като цяло съм фен на естественото раждане, но от всички семинари, които изгледах, разбрах, че има голяма вероятност да не се случи по този начин. Поради тази причина не се бях навила задължително да е естествено. Просто си казах, че най-важното е всичко да мине наред и аз и бебчо да сме добре. Съвет: четете и се информирайте относно и двата вида раждане, защото винаги има шанс нещата да не протекат както сте го планирали.

Прегледи и Изследвания

В този период прегледите зачестяват. От края на 8-ми и началото на 9-ти месец започват записите на тонове на бебето. Чувството да му чуваш сърчицето всяка седмица и да знаеш, че е добре е несравнимо. В 8-мия месец е и последната фетална морфология. Тя не задължителна, но аз много държах да я направим, за да знам, че всичко е наред, а и за да си имам хубави снимки на бебчо. Е, снимките не бяха толкова хубави, защото той явно се беше разсърдил, че ще го наблюдаваме и се беше намусил. Най-интересното е, че и сега, когато си го гушкам и нещо не му харесва прави същата муцунка.

На това изследване ми казаха, че бебчо върви голям и е добре да си направя изследване за гестационен диабет, въпреки че бях качила само 10 кг. За щастие всичко се оказа наред, което мисля, че се дължеше на хранителния режим, който си наложих в началото на бременността и добрата хидратация.

Хранителни навици и хидратация:

Едно от най-важните решения, които съм взимала относно хранителния ми режим и навици през бременността. Благодарение на генетиката ми съм от хората, които не са предразположени към бързо напълняване и поради тази причина винаги съм си позволявала да хапвам каквото ми се яде. Въпреки това, през бременността направих точно обратното. Реших да спазвам хранителен режим, който изключва въглехидрати вечерно време и се чувствах чудесно. Не съм фен на клишето "бременна си, трябва да ядеш за двама". Да, хапвах, когато нещо ми се ядеше, но основно наблягах на сезонни плодове, зеленчуци, месо и риба.

Друго нещо което промених при хранителните си навици беше приема на вода. Преди да забременея изпивах едва по 1.5-2 л вода на ден, но през бремененноста, и особено последния триместър, вдигнах количествата до 3, а на моменти и над 3 литра вода на ден. Добрата хидратация ме държеше свежа и бодра през през целия ден, а най-задължителното нещо, което присъстваше в чантата ми щом излизах беше 1 бутилка изворна вода Devin.

Избор на педиатър

Един от най-трудните избори през последния триместър е избора на педиатър, а ако живееш в София направо се превръща в "кауза пердута". Това е един от хората, на който трябва да имаш най-голямо доверие и да знаеш, че прави най-доброто за детето ти, затова съветът ми е да започнете да търсите педиатър още от 7-мия месец, защото здравето на малкото човече е от първостепенно значение.

Обзавеждане на стаята

Едни от най-приятните избори, които трябва да направиш през бременността е, да прецениш как да обзаведеш стаята на малкото човече. Ние живеем в малък апартамент и нямах възможност да се развихря прекалено много. В 8-мия месец купихме най-основното – легло, скрин, ваничка за малкия и сушилня, защото е есенно бебе и сушенето на дрешките щеше да е ад. Гледахме да мислим практично и да не се затрупваме с неща, които е възможно да не ползваме или да не ни потрябват.

Благодаря ви, че бяхме заедно и до нови срещи!