Желани гости или натрапници?

След Венеция Ница, Кан и Монако ми се сториха истински оазис на чистота и спокойствие. Днес ще ви разкажа за Ница. И да не си помислите, че съм предубедена или съм някой страстен франкофон– напротив, веднага ще ви призная, че Италия винаги ми е била по-любимата дестинация от Франция. Но при това пътуване видях огромна разлика между италианския и френския туристически град. Оказа се, че има съвсем просто обяснение – местните власти полагат от години целенасочени и много упорити усилия да превърнат Ница в най-зеления град на Средиземноморието – град, който да остане желана туристическа дестинация, но по начин, който съхранява природата и предлага чудесни условия за живот и на местното население.

Когато бях съвсем малка, ме гледаше баба ми, която живееше в къща с огромен двор в Пловдив. Уж градска къща, но в нея имаше всичко – и лехи с ягоди, и череша, и кайсия, и всякакви плодни дръвчета, и кокошчици, и красиво оформени лехи със зеленчуци, билки в саксии и цветя покрай алеите.Всичко това, цели два декара двор баба поддържаше сам-сама. Прекарвах часове около нея, докато тя градинарстваше. Изучавах живота и сложните отношения на охлювите и костенурките, играех си с дворните котки, проучвах мравуняците и гонех пеперуди и светулки. Гонех и кокошките, но баба ми забрани, когато спряха да снасят.