Желани гости или натрапници?

И макар че темата на филма не беше точно тази, която ни трябваше, той се оказа толкова интересен, че после дълго разговаряхме вкъщи за него, а и малко се посмяхме, защото мъжът ми ме обвини, че съм изнамерила най-демотивиращия възможен филм преди екскурзията.

Но когато стигнахме все пак до Венеция след цяла нощ пътуване, се уверих, че всичко, което местните хора във филма разказваха, е самата истина – и тази Венеция, която видях, беше доста различна от онази, която помня преди 20 години. Туристите действително бяхме като някакви хлебарки, плъпнали навсякъде така, че по улиците не можеш да се разминеш. Много традиционни бизнеси – ресторанти, малки магазинчета и кафенета бяха преминали в ръцете на пришълци и доста от великолепните стари къщи са превърнати в хотели. И колкото и да е разбираемо желанието на туристите като нас да усетят атмосферата на този очарователен стар град, има огромна опасност същата тази атмосфера завинаги да се изгуби и за самите местни хора да стане невъзможно да живеят тук – а един град умира без жителите си, превръща се в увеселителен парк, в атракция и вече никога не би бил същият, ако всички местни напуснат и бизнесите останат в ръцете на веригите.

Забелязах, че властите се опитват да решат този проблем и да създадат по-добри условия за жителите на Венеция – примерно на спирките на корабчетата, които там са обществен транспорт, бяха отделени чакални за местни и за туристи, като местните бяха с предимство. Което е очевидна дискриминация, ще възразите, и ще сте прави, но хората търсят варианти.

Другото, което ми направи много силно отрицателно впечатление, беше изключително мръсният въздух в града. Дори в София не съм дишала толкова тежък и задушаващ въздух. В Ница, втората спирка от пътуването ни, веднага направихме разлика. Въздухът там е много по-чист, улиците също. В Ница също имаше туристи, а точно в момента се провеждаше и голямо събитие. И въпреки това ни се стори много по-спокойно. В центъра почти няма автомобили – хората се придвижват пеш или с велосипеди. Има изключително удобен транспорт до Кан, Монако и всички близки атрактивни градчета – с влакове, които са чисти, редовни и евтини. За пет дни тук изобщо не ни се наложи да изкараме колата си от паркинга. Във Венеция автомобилите се оставят в паркинг в края на града, но самите лодки и общественият транспорт, както и огромните круизни кораби, които спират там, правят въздуха толкова задушлив и негоден за дишане, че с облекчение си тръгнахме оттам.

Не е чудно, че жителите на Венеция искат от властите е да се урегулира потока на туристите, които в сезона са над 50 000 на ден. Говори се включително, че може да дойде ден, когато посещението на града да става само със записване. Обвиняваме ли ги за това? След като видях с очите си на какво прилича града, вече не.

Мисля си, че има начини и ние, самите туристи, да се опитваме да бъдем по-съобразителни във всяко отношение, включително в екологично. Ако ми позволите една малка игра на думи - да оставяме след себе си по-малко въглероден отпечатък и повече човешки. И не е нужно да правим кой знае какво, но ето няколко простички идеи:

1. Можем да се придвижваме възможно най-еко – където е възможно пеш или с колело, с електрически транспорт, за по-далечни разстояния с влак. В Ница например, приложението от което си купуваме билетите за влака, ни показва, че този транспорт е 76 процента по-екологичен отколкото ако отидем до дестинацията си с кола. Замислих се, че може следващата ни обиколка из Европа да бъде с влак и тази идея ми се струва съвсем осъществима.

2. Можем да рециклираме и да оставяме чисто след себе си както го правим в дома си. Навсякъде в Европа има възможност и

добри условия за това. Може да проверим каква е политиката на рециклиране за дестинацията, която ще посетим предварително, за да сме подготвени.

3. Можем да купуваме сувенири, които са местно производство, вместо евтините фалшификати, с които е наводнено навсякъде. Местните занаятчии от поколения си изкарват хляба с честен труд и творят красота. По-добре да изберем една вещ от тях отколкото цял куп фалшиви боклучета, които после дори няма да ценим.

4. Когато избираме къде да хапнем, нека по възможност отдаваме предпочитание на местната кухня. В Ница например има сайт и лейбъл, който носят ресторантите, предлагащи традиционна кухня с продукти местно производство.

5. Можем да резервираме нощувките си чрез някоя платформа в жилище на местен човек, който така си докарва допълнителен доход или в малък семеен хотел. Можем да проверим дали хотела ни е „еко“. Можем да не хвърляме кърпите си за пране всеки ден и да пестим тока и водата, все едно сме у дома си.

6. И накрая - нека проявим уважение към местната култура и порядки – без значение дали става дума за облекло или бакшиши, навсякъде има обичаи, които е хубаво предварително да проучим. Във Венеция една случка ми се запечата в ума. Пред ресторантче стоеше възрастен италианец, който въпреки жегата беше облечен в костюм със сако. А покрай него мина голяма група туристи, студенти или гимназисти, млади хора. Едно момче си свали тениската, действително беше много горещ ден. А италианецът го настигна и му направи забележка, че това е неприлично. Дребна, но според мен показателна ситуация. Когато си във Венеция, прави като венецианците, нали така. Същото се отнася и за дамите – когато влизаме в църква, нека наметнем шал на голите си рамене.

7. Можем да научим няколко прости думи на местния език – от интерес и за забавление, но също и за тази доволна усмивка, която винаги виждам на лицата на хората в ресторанта или на улицата, когато им кажа с ужасно произношение, но от сърце – ариведерчи или грацие, бонжур или мерси боку и т.н. Алекс, 10-годишният ми син, дори се научи да иска сметката на италиански и френски, което му спечели няколко пощипвания по бузката (което не се прие с радост), но и доста курабийки (които вече бяха добре дошли).

Ще се радвам да споделите и вашите идеи как можем да сме туристи, които оставят след себе си добро впечатление и усмивка, вместо да се превърнат в нежелани натрапници.