За градските деца и природата

Спомням си една картина от детството много ясно и тя е как майка ми се връща от работа, преоблича се и слага престилката. Не мога да пресметна с точност колко часа от живота си майка ми е прекарала с престилката – над печката, над мивката, над легена за пране, над дрехите за гладене. Спомням си с каква радост беше посрещната у дома първата автоматична пералня. И тъй като в едновремешните апартаменти нямаше предвидено мокро помещение, нито пък в едновремешните кухни – място за пералня, наложи се татко да я монтира в дрешника на малкото ни жилище и да приспособи сложна система от тръби, която да доставя вода и съответно да отвежда замърсената вода в банята.

Тези дни разглеждах стари архиви и попаднах на една снимка, на която съм се издокарала с бяло кожено палтенце, от естествена кожа, и очевидно се чувствам изключително пленителна млада дама.

Замислих се не само колко са ми се променили навиците, но и колко се е променил вкусът ми относно дрехите. Не като марка, стил и кройка, а като подбор на материи.

В месеца, който наричат женски, избрах седем книги от съвременни български авторки. Всички са много различни и вярвам, че ще се намери по нещо за всеки вкус и настроение.