Пет книги за тези, които обичат природата

Започвам с последното ми откритие „Дървесна история“ от Ричард Пауърс 

В началото ми се струваше, че книгата е просто сборник с разкази, преплетени съдби на различни хора, разклоняващи се в различни посоки. Но с напредването осъзнах, че историята е една, както е един и нашият общ корен, здраво впил се в земята. Богат на послания и красиво написан роман, който ни напомня, че това не е наш свят, който владеем, а свят на дърветата, в който ние сме пристигнали. Свят, в който можем да научим всичко за оцеляването от дърветата, само ако успеем да ги чуем и се опитаме да ги разберем. Защото те никога няма да ни подведат. Неслучайно на английски думата за дърво и истина имат един и същи корен. (Научих го от тази книга).

„Там, където пеят раците“ от Дилия Оуенс.

Жанрът на тази книга всъщност е трилър. Има и филм по нея, който много успешно е пресъздал красивата атмосфера на романа и емоциите и преживяванията на героите. Не за първи път ми се случва първо да гледам филм, а после да прочета книгата и не съм разочарована, нито пък ми стана скучно и за миг, защото „знам какво става накрая“. Историята на малката Кая, изоставена от майка си, отраснала в мочурищата, си струва да се прочете. Не просто защото е интересна и разтърсваща, но и защото ако вникнем по-дълбоко в нея, отвъд насилието, трудния живот и тежкото детство на главната героиня, ще открием много повече от завладяващ трилър. Ще открием история за любов, за дълбоката връзка на човека с природата и за уроците, които ни дава тя и които са всичко, нужно, за да приемем (или оспорим в зависимост от собствения ни избор) съдбата си.

„Знакът на всички неща“ на Елизабет Гилбърт

Първо прочетох „Яж, моли се и обичай“ на тази авторка и съм съвсем наясно, че тя е много по-известна. Вероятно и много читатели ще я помнят с нея. За мен обаче „Знакът“ е несравнимо по-хубава и смислена. Разказва историята на едно необикновено семейство в края на 18 и началото на 19 век, история, пълна с приключения и открития, наука, духовност и онзи непрестанен стремеж на човека да открие как е устроен светът. Още усещам вкуса на тази книга и възхищението от величието на природата, което изпитвах, докато я четох, ме изпълва отново. Както и възхищението от човешкия ум, достатъчно съвършен, за да обване това величие.

„Животът на Пи“ на Ян Мартел

И по този роман има филм, но аз пак ще ви препоръчам дори да сте го гледали, да отворите книгата. Филмът е чудесен и впечатляващ, но не може да предаде цялото богатство на тази история, колкото забавна, толкова и страховита, колкото вълшебна, толкова и реалистична, история на момче, озовало се на спасителна лодка в океана заедно с няколко животни, сред които оцелява заедно с бенгалския тигър. Това е история за оцеляване, но и история за божественото, за себепознанието, за законите на природата и пътищата на въображението, което може да е толкова реално, колкото и реалността – въображаема. Мисля, че е подходяща и за тийнейджъри, не бих я препоръчала за деца.

За децата обаче ще препоръчам Колекция “Дървета и храсти”

Една от любимите книжки на внучето ми Боби, което е едно градско детенце като много други, и като много други, ние, семейството му, се стараем да го научим да обича и познава природата. От тази книга най-младият ни природолюбител разбра много за растенията и климата в България, търсихме съкровища, правихме хербарии, но най-вече се научи да «вижда» природата и красотата й. Илюстрациите на Мила Лозанова са разкошни, а тексът на Габриела Петрова е пълен с информация и забавни факти на достъпен за децата език. Сигурна съм, че ще се хареса не само на тях, но и на родителите.

Това са само пет от толкова много книги за природата, които си струва човек да прочете.

Добре дошли сте и вие да добавяте към списъка. 😊