Да разбием 9 мита за пластмасовите бутилки

Безспорен факт е, че по-голямата част от продуктите, от които се нуждаем във всекидневието си, зависят от функционалните опаковки. Те трябва да отговарят на много строги изисквания по отношение на хигиена, издръжливост и безопасност за потребителите. Именно типичните свойства на пластмасите допринасят значително за спазването на тези изисквания. Ако пластмасата се използва отговорно и се рециклира след употреба колкото се може по-дълго, тя е по-устойчива от алтернативните опаковъчни материали.  

Солидните факти са най-ефикасният начин за противопоставяне на демонизирането на PET бутилката. Нека надникнем в тях!  

Мит #1. По-голямата част от отпадъците от опаковки са пластмасови. 

Факт: Пластмасовите опаковки представляват само малка част от отпадъците от опаковки.  

В цяла Европа пластмасовите опаковки възлизат на приблизително 19% от общите отпадъци от опаковки. Значително по-голям дял, 41%, се дължат на хартията и картона. 

Мит #2: Стъклото, хартията и металът са по-екологични от пластмасата. 

Факт: PET е устойчив опаковъчен материал 

При сравнение на екологичните отпечатъци на различните опаковъчни материали, пластмасата често се представя по-добре от стъклото или метала. При производството на PET бутилки за напитки се отделя по-малко въглерод, отколкото при производството на стъклени бутилки, вследствие по-ниския разход на енергия. Заради голямата си лекота при транспортиране пластмасата генерира по-малко въглеродни емисии в сравнение с други опаковъчни материали. PET има основното предимство, че може да се рециклира много лесно и по пестящ ресурсите начин. Следователно бутилките с висок дял на рециклати имат ясно предимство по отношение на екологичния им отпечатък. PET е ценен материал, който трябва да се поддържа в рамките на цикъла на рециклиране и при никакви обстоятелства да не се „изхвърля“ в природата.  

Мит #3: Индустрията не прави нищо, за да намали използването на пластмаса. 

Факт: Оптимизациите са довели до годишно намаление от 6,2 милиона тона пластмаса в Западна Европа. 

Пластмасовите опаковки са станали по-леки със средно 25% от 1991 г. насам. Това се дължи на подобрените свойства на материала, както и на напредъка в производствената технология и дизайна. Така се намалява с почти 6,2 милиона тона използваната пластмаса годишно само в Западна Европа. Дори и с тези намаления на теглото, пластмасовите опаковки безрезервно отговарят на всички функционални изисквания, като хигиената и безопасността при транспортиране. Никой друг опаковъчен материал в момента не може да постигне това. Впечатляващо, нали?   

Мит #4: Пластмасовите опаковки възпрепятстват постигането на въглеродните цели.  

Факт: Пластмасовите опаковки създават много малко количество от общия въглероден отпечатък на хората. 

Всеки човек в ЕС причинява приблизително 8,4 тона въглеродни емисии годишно. Опаковките са отговорни само за малка част в сравнение с транспорта, енергията и храната, а именно 0,6%. За пример, само един двупосочен полет от София до Париж и обратно, води до отделяне на толкова въглерод, колкото използването на пластмасови опаковки за приблизително дванадесет години.  

Мит #5: Пластмасовите опаковки причиняват изключително висок разход на петрол 

Факт: Само 1,5% от произведения в глобален мащаб суров петрол се използва за производство на пластмасови опаковки  

За производството на пластмаса са необходими много по-малко изкопаеми ресурси, отколкото смятат хората. Нещо повече, за разлика от използваното гориво, използваните пластмаси могат да бъдат преработени многократно, като по този начин се пестят ресурси. Съществуват и надеждни за бъдещето алтернативи под формата на пластмаси на биологична основа, които са направени от възобновяеми ресурси.  

Мит #6: Океаните са замърсени с пластмасови опаковки, идващи от Европа. 

Факт: Морското замърсяване е структурен проблем. 

Пластмасата, която се изхвърля в страни с функционираща система за събиране на отпадъци, не се озовава в океана. 80% от отпадъците в световния океан произхождат от сушата, предимно в развиващите се страни, където няма цялостна система за събиране на отпадъци. Ето защо е необходимо повишаване на осведомеността, че пластмасата е ценен ресурс, а не отпадъчен продукт, както и подкрепа на инициативи за борба с морското замърсяване. Важно е да създаваме надеждни инфраструктури за събиране, сортиране и рециклиране на пластмаси.  

Мит #7: Пластмасовите опаковки се озовават на сметището. 

Факт: Все по-малко пластмаси стигат до депата за отпадъци. 

В цяла Европа използваните пластмасови опаковки все повече се събират разделно. Само малка и все по-намаляваща част от тях след това се депонират като отпадъци. Съответно, увеличава се делът на рециклираните и изгорените пластмасови отпадъци. Когато пластмасите се изгарят, енергията, която съдържат, се използва. Изгарянето е за предпочитане пред депонирането в случая на пластмаси, които вече не могат да бъдат рециклирани. 

Мит #8: Пластмасовите опаковки водят до микропластмаси. 

Факт: Първичните причини за това са синтетичният текстил и износените автомобилни гуми. 

Пластмасовите опаковки не допринасят за увеличение на първичната микропластмаса в океана. Колкото повече пластмасови опаковки се изхвърлят правилно и се рециклират, толкова по-малък е делът на вторичната микропластмаса. Ако пластмасите се задържат в цикъла на материалите, те не могат да се озоват в природата и да се разпаднат на микропластмаси там.  

Мит #9: Пластмасовите опаковки са вредни за здравето. 

Факт: Валидно е обратното: пластмасовите опаковки са способни да защитят човешкото здраве 

Пластмасата всъщност може да бъде полезна за здравето на хората. Например, замърсената вода може да бъде пречистена в прозрачни PET бутилки с помощта на UV лъчи. Това просто решение може да помогне на хората, живеещи в региони без достъп до чиста питейна вода. Пластификатори като бисфенол А (BPA) са идентифицирани като вредни за здравето. Вещества от този вид не се използват в PET бутилки и капачки за напитки, нито в пластмасови опаковки, използвани за лична хигиена и домакински продукти. Много малки количества ацеталдехид присъстват в PET бутилки. Това естествено вещество може да се намери и в храните, и се среща като междинен продукт в човешкия метаболизъм. 

След всичко казано дотук, може да заключим с увереност: Отговорното рециклиране на пластмаса след употреба ще намали замърсяването с отпадъци и ще подобри състоянието на обкръжаващата ни околна среда.