Пластмасите са постоянно „под обстрел“ от всички страни. Всъщност се оказва, че голяма част от твърденията за вредата на пластмасовите опаковки върху околната среда са популярни митове. Пластмасовите опаковки обаче имат важна роля – допринасят за хигиената, издръжливостта и безопасността на продуктите.
Безспорен факт е, че по-голямата част от продуктите, от които се нуждаем във всекидневието си, зависят от функционалните опаковки. Те трябва да отговарят на много строги изисквания по отношение на хигиена, издръжливост и безопасност за потребителите. Именно типичните свойства на пластмасите допринасят значително за спазването на тези изисквания. Ако пластмасата се използва отговорно и се рециклира след употреба колкото се може по-дълго, тя е по-устойчива от алтернативните опаковъчни материали.
Солидните факти са най-ефикасният начин за противопоставяне на демонизирането на PET бутилката. Нека надникнем в тях!
Мит #1. По-голямата част от отпадъците от опаковки са пластмасови.
Факт: Пластмасовите опаковки представляват само малка част от отпадъците от опаковки.
В цяла Европа пластмасовите опаковки възлизат на приблизително 19% от общите отпадъци от опаковки. Значително по-голям дял, 41%, се дължат на хартията и картона.
Мит #2: Стъклото, хартията и металът са по-екологични от пластмасата.
Факт: PET е устойчив опаковъчен материал
При сравнение на екологичните отпечатъци на различните опаковъчни материали, пластмасата често се представя по-добре от стъклото или метала. При производството на PET бутилки за напитки се отделя по-малко въглерод, отколкото при производството на стъклени бутилки, вследствие по-ниския разход на енергия. Заради голямата си лекота при транспортиране пластмасата генерира по-малко въглеродни емисии в сравнение с други опаковъчни материали. PET има основното предимство, че може да се рециклира много лесно и по пестящ ресурсите начин. Следователно бутилките с висок дял на рециклати имат ясно предимство по отношение на екологичния им отпечатък. PET е ценен материал, който трябва да се поддържа в рамките на цикъла на рециклиране и при никакви обстоятелства да не се „изхвърля“ в природата.
Мит #3: Индустрията не прави нищо, за да намали използването на пластмаса.
Факт: Оптимизациите са довели до годишно намаление от 6,2 милиона тона пластмаса в Западна Европа.
Пластмасовите опаковки са станали по-леки със средно 25% от 1991 г. насам. Това се дължи на подобрените свойства на материала, както и на напредъка в производствената технология и дизайна. Така се намалява с почти 6,2 милиона тона използваната пластмаса годишно само в Западна Европа. Дори и с тези намаления на теглото, пластмасовите опаковки безрезервно отговарят на всички функционални изисквания, като хигиената и безопасността при транспортиране. Никой друг опаковъчен материал в момента не може да постигне това. Впечатляващо, нали?
Мит #4: Пластмасовите опаковки възпрепятстват постигането на въглеродните цели.
Факт: Пластмасовите опаковки създават много малко количество от общия въглероден отпечатък на хората.
Всеки човек в ЕС причинява приблизително 8,4 тона въглеродни емисии годишно. Опаковките са отговорни само за малка част в сравнение с транспорта, енергията и храната, а именно 0,6%. За пример, само един двупосочен полет от София до Париж и обратно, води до отделяне на толкова въглерод, колкото използването на пластмасови опаковки за приблизително дванадесет години.
Мит #5: Пластмасовите опаковки причиняват изключително висок разход на петрол
Факт: Само 1,5% от произведения в глобален мащаб суров петрол се използва за производство на пластмасови опаковки
За производството на пластмаса са необходими много по-малко изкопаеми ресурси, отколкото смятат хората. Нещо повече, за разлика от използваното гориво, използваните пластмаси могат да бъдат преработени многократно, като по този начин се пестят ресурси. Съществуват и надеждни за бъдещето алтернативи под формата на пластмаси на биологична основа, които са направени от възобновяеми ресурси.
Мит #6: Океаните са замърсени с пластмасови опаковки, идващи от Европа.
Факт: Морското замърсяване е структурен проблем.
Пластмасата, която се изхвърля в страни с функционираща система за събиране на отпадъци, не се озовава в океана. 80% от отпадъците в световния океан произхождат от сушата, предимно в развиващите се страни, където няма цялостна система за събиране на отпадъци. Ето защо е необходимо повишаване на осведомеността, че пластмасата е ценен ресурс, а не отпадъчен продукт, както и подкрепа на инициативи за борба с морското замърсяване. Важно е да създаваме надеждни инфраструктури за събиране, сортиране и рециклиране на пластмаси.
Мит #7: Пластмасовите опаковки се озовават на сметището.
Факт: Все по-малко пластмаси стигат до депата за отпадъци.
В цяла Европа използваните пластмасови опаковки все повече се събират разделно. Само малка и все по-намаляваща част от тях след това се депонират като отпадъци. Съответно, увеличава се делът на рециклираните и изгорените пластмасови отпадъци. Когато пластмасите се изгарят, енергията, която съдържат, се използва. Изгарянето е за предпочитане пред депонирането в случая на пластмаси, които вече не могат да бъдат рециклирани.
Мит #8: Пластмасовите опаковки водят до микропластмаси.
Факт: Първичните причини за това са синтетичният текстил и износените автомобилни гуми.
Пластмасовите опаковки не допринасят за увеличение на първичната микропластмаса в океана. Колкото повече пластмасови опаковки се изхвърлят правилно и се рециклират, толкова по-малък е делът на вторичната микропластмаса. Ако пластмасите се задържат в цикъла на материалите, те не могат да се озоват в природата и да се разпаднат на микропластмаси там.
Мит #9: Пластмасовите опаковки са вредни за здравето.
Факт: Валидно е обратното: пластмасовите опаковки са способни да защитят човешкото здраве
Пластмасата всъщност може да бъде полезна за здравето на хората. Например, замърсената вода може да бъде пречистена в прозрачни PET бутилки с помощта на UV лъчи. Това просто решение може да помогне на хората, живеещи в региони без достъп до чиста питейна вода. Пластификатори като бисфенол А (BPA) са идентифицирани като вредни за здравето. Вещества от този вид не се използват в PET бутилки и капачки за напитки, нито в пластмасови опаковки, използвани за лична хигиена и домакински продукти. Много малки количества ацеталдехид присъстват в PET бутилки. Това естествено вещество може да се намери и в храните, и се среща като междинен продукт в човешкия метаболизъм.
След всичко казано дотук, може да заключим с увереност: Отговорното рециклиране на пластмаса след употреба ще намали замърсяването с отпадъци и ще подобри състоянието на обкръжаващата ни околна среда.