Ирландия на 4 колела - част 1

Бяхме си говорили за Ирландия. Многократно. Когато накрая решихме, че моментът е назрял, избрахме дати през април. Пък април си е моя месец. Затова и досега приемам Ирландия като един от най-хубавите подаръци, които са ми се случвали.

Какво си представях ли? Замъци, ветровити крайбрежия, свежозелени пейзажи, дъги, приказки за великани и леприкони, стари пивници, цветни прозорци, тухлени сгради, калдъръмени улици, усмивки. И тя беше точно такава - ветровита, дъждовна, слънчева, сурова, уютна, цветна, вълшебна, митична, романтична…

Веселата ни компания от три девойки и един левент кацна в Дъблин в приповдигнато настроение. Едно от момичетата беше живяло с години там и се нагърби да ни направи програмата, за да ни покаже всичките си любими места. Изключителна привилегия е да пътуваш с човек, който вече познава и обича Ирландия. А тя, твърдо съм убедена, е завладяла всяко сърце, докоснало се до нея.

Планът ни включваше обиколка на целия остров и завръщане в Дъблин. Съвсем не съм убедена, че ще успея да ви разкажа за всички прелестни кътчета, през които минахме. Но все пак ще опитам, доколкото мога, да събера спомените си в шепа и да ги изсипя пред вас.    

И така - намятахме раниците в колата под наем и се втурнахме по зелените пътеки като хлапета в лунапарк.

Подобаваща първа спирка на нашето пътешествие беше Килкени - Мраморният град,  осеян с с романтични, каменни улички, и дом на едноименният замък, който ни захласна с разкошната си архитектура, парк и розови градини. Замъкът е с впечатляваща 800-годишна история, разрушаван и дострояван многократно. В продължение на близо 600 години е бил владение на една и съща фамилия, докато накрая е дарен на града.
В Килкени има достатъчно забележителности, но ние предпочетохме да се натръшкаме в зеления парк. Въоръжени с кафета и усмивки - така се запознахме с Ирландия.

След Килкени, продължихме към Коб (Cobh) - градът с цветните  къщи, подредени в перфектна линия и красивата готическа катедрала, е най-известен като последната спирка на Титаник.

 На следващия ден ни очакваха по-малко градски и повече природни изненади. Разходихме се из националния парк Killarney и водопада Торк (Torc Waterfall). Гората, покритите с мъх камъни, падналите дървета и процеждащите се слънчеви лъчи носеха приказно усещане. Все едно ей тук, до това дърво ще намериш гърненце злато.

След това се пуснахме по Пръстенът на Кери (The Ring of Kerry) - един от най-живописните пътища в Ирландия, обикалящ графство Кери. В продължение на около 180 км се разкриват удивителни гледки. Пътят е осеян с колоритни градчета, просторни плажове и древни руини. Може да отнеме 3 часа, или 3 дни, в зависимост от местата, на които ще спрете. За предпочитане е този маршрут да се минава в посока на часовниковата стрелка, за да се избегнат туристическите автобуси, които по правило се движат в обратна посока.

След Кери ни очакваше едно от най-популярните и разпознаваеми ирландски чудеса - The Cliffs of Moher. Виждала съм ги на снимки, на филми, но въпреки това скалите ме вцепениха. Ирландските брегове са груби, неумолими и романтични. Изпълват те със смесени чувства - смирение, възхищение, благодарност, свобода.

Не ни се тръгваше от Скалите на Мохер. Разхождаме се по пътеката, вдишваме гледката, пък тук поседнем да помечтаем. После пак се разходим и пак поседнем. Отлагахме до последно, накрая въздъхнахме и продължихме по пътя си.

А пътят ни отведе до един от безбройните замъци на острова - Aughnanure Castle, построен през 16ти век от фамилията О’Флеърти. В района има над 200 домове-замъци, така наречните tower houses. Въображението ти подскача по стените като слънчево зайче и се пита какво ли е било усещането да отраснеш на подобно място.

За следващата ни спирка се оказах абсолютно неподготвена - Kylemore Abbey, излязло сякаш от приказка. Понастоящем действащ манастир, Кайлмор е построен от Мичъл Хенри, като подарък за съпругата му Маргарет. Семейство Хенри живее в Лондон, но прекарва медения си месец в Конемара и се влюбва в района. Затова, когато Мичъл наследява баща си, двамата се завръщат тук и построяват Кайлмор. Маргарет си отива твърде млада, след като се разболява по време на пътуване до Египет. Оставя съпруг и девет деца. В нейна памет Мичъл построява красива готическа мини катедрала и никога не се жени отново. Тук всичко е история, любов и изящество.

След романтичното ни отклонение отново се гмурнахме в суровата красота на Ирландия - Donegal County. Със зашеметяващите си гледки и туристически пътеки Донегъл е изключително популярна дестинация. Тук се намира Slieve League - една от трите най-високи крайморски скали в света. Извисява се на над 600 метра и е 3 пъти по-висока от скалите на Мохер.

А именно в Донeгъл се намира и една от най-най-старите пивници в Ирландия. Защото всяко ирландско приключение е редно да включва някой и друг пъб.
Та, тази пивница се намира в Ардара - колоритно рибарско градче, с постоянно население под 1000 души, обявено преди време за най-доброто място за живот в Ирландия. Ардара е едно от най-красивите селища в района, обявено за историческо наследство, и чудесен изходен пункт за запознаване с Донегъл и всичките му панорами, водопади, плажове, и пещери.

Nancy’s Bar and Restaurant е възможно най-традиционния ирландски пъб, в който съм влизала. Малката сграда някога е била църква и все още има запазени църковни елементи в интериора си. През годините са достроявани допълнителни помещения, като всяка нова стая носи своята си индивидуалност. Резултатът е уютна смесица от стилове и цветове. С удоволствие си поръчахме по уиски и опитахме местната крафт бира.

Погледът ми се спря на табелка: “Our Guinness Chocolate Cake is Back!” Любопитството надделя и си поръчах един кейк. Щом се е завърнал, явно ще да е бил чакан тоя кейк. Вероятно си заслужава. Ооо, заслужаваше си. До ден днешен ТОВА е любимият ми сладкиш. Наслаждавах на кадифения вкус, докато барманът ни разказваше как ресторантът е собственост на семейството му вече седмо поколение. Попитах: “Сега, ако поискам рецептата на кейка, сигурно ще ми кажеш че е семейна тайна, нали?” Той отвърна с усмивка “Би било готино, но не. Рецептата е на Найджела Лоусън. Гугъл знае” и ми подаде листче с името на кулинарката. Признавам си - аз все още не съм се наела да приготвя това чудо, но две мои приятелки се справиха юнашки.

Нанси даде перфектен завършек на поредния, наситен с емоции ден. Бяхме преполовили пътешествието си, а най-хубавото предстоеше 😊

Следва продължение…