Не съм сигурна дали има такъв термин „еко скептик“ на български, но ако няма, предлагам да го въведем – без обяснения се разбира какво означава. Еко скептици има много, нищо чудно да се срещат такива и сред приятелите и дори в семейството ви (аз лично имам, или по-точно ИМАХ, защото лека-полека моят домашен еко скептик промени гледната си точка). Много е вероятно някога и вие да сте били един от тях. В това няма нищо лошо, нито страшно. Човек е склонен да селектира информацията, която стига до него според собствените си предпочитания и избира източниците, на които да се доверява, според това доколко отговарят на неговите вече създадени възгледи и предразсъдъци. Темата, която ще разгледам днес – как да разговаряме с еко скептик, можете със същата полза да приложите по какъвто и да е казус, по който водите спор с близък човек, а, разбира се, и с по-далечен, ако прецените, че си струва усилията. Ще започна с това, което НЕ работи.
- 1. Разгорещените спорове и силните емоции.
Когато човек е развълнуван, изплашен, разстроен или гневен, той не може да разсъждава рационално. Точно по този начин действа пропагандата – първо предизвиква бурни негативни емоции у хората, след което им посочва обекта, който трябва да мразят или от когото да се страхуват. Силните емоции не са добра основа на конструктивен разговор. Ако опонентът ви е разстроен, той ще ви приеме като враг и няма да чуе нищо от това, което му казвате.
- 2. Излагането на купища факти и предлагането на източници на информация, колкото и да са достоверни.
В науката е нормално всичко да се подлага на съмнение, оспорва и надгражда – това е пътят, по който минават всички теории - търсят се факти, които ги подкрепят, но и факти, които ги оспорват, за да се стигне до истината. Всеки би могъл да вземе част от тези факти и изследвания и да ги представи по начин, който подкрепя неговата хипотеза. Затова и за да бъде прието едно изследване, или една теория за истинни, в академичния свят те се подлагат на peer review – оценка от страна на академичната общност. За човек, който не е специалист, една статия не е фактор, защото срещу нея той ще представи друга статия с обратната теза, и за него няма значение дали вашата статия е подкрепена от научния свят, а неговата е недоказана хипотеза или теория – тя звучи също толкова научно и зад нея също стоят големи имена. И така можете да се замеряте с научни статии, които нито единият от вас не разбира достатъчно добре. Съгласете се, че е загуба на време и на нерви.
- 3. Обвиненията и вменяването на вина
Най-лошият начин да се опитате да убедите някой в това, колко е важно да събира боклука разделно е да го обвинявате, че не мисли за природата. Кажете на някой, който хвърли лист в кофата за общи отпадъци, че заради него умира тропическата гора и сте го изгубили за каузата за години напред. Много повече ще работи, ако вземете листа му и го хвърлите където трябва.
- 4. Сравненията и даването за пример на другите
От децата си съм забелязала, че когато ги сравнявам с някого, единственото, което бих постигнала е, да ги накарам да намразят този човек или най-малкото – да им стане неприятен. Как се очаква да бъдем като някой, който вече ни е станал неприятен? Напротив, ние по-скоро бихме направили всичко точно наопаки на това, което той прави. Така че – „виж съседите как събират разделно“ или „колегата ти вече кара хибрид“ не са добро послание.
- 5. Емоционалната манипулация
„Ако ме обичаш, прави неща, които ще ме зарадват и не прави така, че да ми е тъжно“ на пръв поглед звучи много мило. Чувала съм реплика „Аз съм веган и като забеляза колко тъжно ми става, мъжът ми спря да яде месо у дома“. Има ли нужда да ви казвам, че тази връзка не завърши добре? И причината е, не че въпросният мъж обичаше пържолата повече от приятелката си, а защото му писна да го манипулират емоционално. Дори ако някога ви се случи да се изкушите да използвате някоя съвсем лека форма на подобна манипулация с най-добри намерения, спрете се, докато е време. Унизително е за човека, който ви обича, но още по-унизително е за вас самите. Не всичко, което работи и е лесно, има дългосрочен добър резултат.
Какво работи:
- 1. Уважението
Всички ние имаме път на развитие пред себе си и се движим с различна скорост по него. Нека уважаваме скоростта на хората до нас и да не ги притискаме да тичат. В един момент може да изостават, а в друг – дори да ни изпреварят. Моят някогашен еко-скептик подкара хибрид преди мен и инсталира фотоволтаици на клиниката ни за протези, без дори да разбера, че е замислил подобен проект.
- 2. Добрият личен пример
Това работи по-успешно от всички научни статии. У дома първи се заинтересува от екология един от синовете ми. Постепенно се увлякох и аз. Съпругът ми малко се подсмихваше в началото, шегуваше се с нас, няколко пъти обясни, например, че разделното хвърляне е излишно, защото всичко отивало на едно място. Ние продължихме да си правим нашето и малко по малко започна и той. Сега е по-стриктен дори от нас.
- 3. Работещите практики
Има някои малки промени, които и най-големите еко скептици ще оценят положително поради една проста причина – те им пестят пари. Можете да прочетете тази статия с пет съвсем лесни за приложение и работещи практики от моя опит. Няма нищо по-убедително за ползата да се пести вода или електричество от намалените битови сметки.
5 лесни решения за домакинството, които не само са еко, но и ще ви спестят пари - Vedri.bg
- 4. Емпатията
Колкото съм твърдо против емоционалната манипулация, толкова съм за емпатията. Човек не е остров, ние сме част от общество, съставено от различни индивиди, с различни разбирания, идеи, умения и чувства. Едно такова малко общество е семейството или приятелския кръг, и колкото и да познаваме човека срещу нас, понякога е възможно да пренебрегваме нуждите и чувствата му. Нека се опитаме да го разберем – защо той е толкова против нашите каузи, нашите разбирания, нашите потребности? Какво го мотивира? Какво го тревожи? Какви са приоритетите му? Защо отказва да ни разбере? Може би ако ние първи му протегнем ръка, ще му помогнем и той да разбере нас.
- 5. Компромисът
Понякога, за да направиш две крачки напред, се налага да отстъпиш и една назад, това е тангото на живота. Разумните компромиси са нещо, без което нито една връзка – приятелска, романтична, семейна – не може да просъществува. Ако има нещо в еко каузите ви, което партньорът ви категорично отказва да приеме (съпругът ми например настоява, че дърветата в градината ни трябва да се пръскат срещу вредители), то може би трябва да отстъпите назад, за да направите заедно две крачки напред (в крайна сметка решихме да пръскаме с щадящи еко препарати).
И за финал ще допълня, че винаги, винаги изхождам от позицията, че колкото и да съм убедена в каузата си, има вариант да греша. Дори науката често сама се опровергава след време. Затова просто се опитвам да правя най-доброто според познанията, възможностите и информацията, с които разполагам в момента. Пък нека времето покаже дали е имало смисъл.