Живеем в тъжен свят. 2024-та е, зад нас стои хилядоледен опит, а аз започвам да се съмнявам в наличието на какъвто и да било напредък в развитието ни като цивилизация. Една част от планетата ни гладува и живее в лишение, докато другата е презадоволена и страда от липса на истински ценности. Едната намира щастие в глътка свежа вода, а другата го търси във вещи и в нови придобивки.
Докато в едната част на света времето е спряло, то в другата всичко се случва твърде бързо. Всяка година излиза нов модел автомобил, нов телефон, нов интелигентен хладилник или пък нова социална мрежа. Едно нещо обаче угажда на консуматорската ни природа повече от всичко останало - модата. Меняща се всяка седмица, модата остава вълнуваща, интересна и привлекателна за онези, които обичат разнообразието, не толкова защото се нуждаем от нещо ново, а защото искаме да харчат, да се чувстваме успешни или да трупаме, задоволявайки се с измамното усещане на сигурност, което получаваме от покупките си. Залъгвани от добре изготвените маркетингови стратегии, които умело ни убеждават, че ужасно много се нуждаем от конкретно нещо, и лъскавите магазини, зад които се крият мръсни тайни, рядко се замисляме какъв път извървяват нещата, докато стигнат до нас, и не си даваме сметка колко опустошително за обществото ни и за околната среда е нашето “бързо” щастие.
Какво всъщност е ултра-бързата мода?
Изначално „бързата мода“ е създадена, за да могат тенденциите от дизайнерските колекции бързо да достигат до потребителите на супер ниски цени. Тя залага на нископлатен труд и евтини материи с цел бързо разпродаване на стоката. Вместо обаче да вървим към положителна промяна, ние правим точно обратното - преминаваме от бърза към ултра-бърза мода, която използва дори още повече натурални ресурси, създава още повече боклук и експлоатира още повече хора, които често работят в нечовешки условия, с допълнителни смени и със заплащане няколко пъти по-ниско от минималното.
Производството на дрехи засяга един от най-важните ресурси на планетата – водата. За направата на една тениска например са необходими 1514 литра вода, а за един чифт дънки – 15 000 л. Повечето фабрики се намират в близост до реки и морета и освен източването на огромни количества вода, това автоматично води и до замърсяване на водите с пестициди и отпадъци, които най-често биват изхвърляни в тях. От своя страна това застрашава не само морските обитатели, но и хората живеещи в близост до подобни промишлени предприятия.
Според доклад на програмата на ООН за околната среда, всяка секунда модната индустрия произвежда еквивалента на един камион за боклук, пълен с текстил, който ще бъде изхвърлен на сметището или изгорен. Това се равнява на около 92 млн. тона. Същият този боклук се събира на огромни площи земя, където се оставя да се разгради от само себе си. За съжаление, повечето от тези дрехи са произведени от синтетични материи, а голяма част от продукцията излъчва вредни въглеродни емисии и огромно количество токсини. Боите, с които се оцветяват дрехите също са евтини и често токсични, а проливните дъждове спомагат тези химикали свободно да попият в същата тази почва, която отглежда храната ни.
Като резултат, модната индустрия е отговорна за 20% от отпадъчните води в глобален мащаб, както и за 10% от всички вредни емисии в света, насищайки атмосферата с 1,2 млрд. тона парникови газове за 12 месеца.
Сред марките за ултра-бърза мода особено се открояват Shein, Boohoo и Cider, които са критикувани за липсата на прозрачност зад веригата за доставки, за приноса им към замърсяването и за нарушаването на трудовите права. Въпреки тези факти, бизнесът с дрехи процъфтява, а обикновеният потребител купува 60% повече дрехи отколкото преди 15 години или казано по друг начин - в света всяка година се купуват около 56млн. тона дрехи, очаквайки броят им да стигне до 160млн. до 2050г.,а общата печалба за изминалата година на гореизброените марки се равнява на няколко милиарда долара!!!
Ако това не ви се струва достатъчно притеснително, на 23-ти април 2013-та година в Бангладеш, вторият по големина износител на облекла в света, голяма фабрика за производство на текстилна промишленост се срутва и отнема живота на хиляди хора. Смята се, че липсата на реставрация на сградата е причината за нейното разпадане. Работниците не само жертват себе си отивайки на работа, но и се трудят неуморно за тъжна сума пари - заплащането в Бангладеш е около 85 евро на месец, а в шивашките фабрики в Индия е дори по-ниско и често е под 60. В тези предприятията умишлено се наема огромен процент жени, защото се смята, че те по-трудно биха потърсили правата си. Нерядко работничките са обект на психически тормоз, а работодатели разчитат на търпеливата им женска природа, за да не напуснат работа.
Решението
Макар че е трудно да си представим разрушителните мащаби на индустрията и да осъзнаем истинските последствия от прекомерното пазаруване, всеки един от нас, живеещ на планетата Земя, е засегнат по един или друг начин и мерки трябва да се вземат възможно най-бързо. В противен случай индустрията ще е отговорна за 25% от въглеродния отпечатък на Земята до 2050.
Разбира се, отговорността не пада само в ръцете на обикновения потребител. Модната индустрия трябва да вземе отговорност за действията си, правителствата трябва да наложат регулации за по-отговорно производство и да преминат към кръгова икономика, а ние трябва да променим потребителските си навици. Това означава, да:
1. Купуваме само това, което ни е необходимо - повярвайте ми, то често е много по-малко, отколкото си мислим. Използвайте правилото на 10-те секунди и винаги преди да направите покупка се питайте дали наистина се нуждаете от това нещо. По този начин не само ще избегнете трупането на излишни вещи, но и ще спестите пари. Този навик може да ви е полезен и на други места като хранителните магазини, магазините за домашни потреби или дори при закупуването на нов телефон.
2. Не пазарувайте за развлечение, нито пък за самонаграждение. Научени сме да се утешаваме с нови покупки, да се сдобиваме с нови неща като форма на самонаграждение или дори когато ни е скучно или се чувстваме тъжни, защото го “заслужаваме”. Няма нищо лошо в това да си угаждаме, но самонаграждението не винаги трябва да се материализира под формата на нов чифт обувки. Вместо това бихме могли да отидем на масаж, да излезем сред природата или да си сготвим нещо вкусно. Има хиляди начини да се възнаградим, при това без да се разделяме с крупна сума пари.
3. Ограничете или тотално спрете купуването на дрехи от търговски центрове и от магазини за бърза мода. По-разумно би било да дадем шанс на дрехите от магазини за втора употреба или да купуваме такива от малки и не чак толкова популярни марки, които се стремят към екологично производство.
4. Говорете. Не ставайте досадни и не порицавайте хората за действията им, тъй като те често идват от липса на информираност. Иска ми се да вярвам, че ако повечето хора бяха информирани за случващото се и правиха съзнателни избори по време на пазаруване, нямаше да се намираме в ситуацията, в която сме изпаднали в момента, затова споделете всичко, което знаете, с приятели, с колеги и изобщо с хората около вас и се надявайте да бъдете чути.
Знам, че в свят воден от консуматорски желания, място за отговорно пазаруване трудно се намира, но сме стигнали до етап, в който е редно да пренаредим приоритети се и да кажем “НЕ” на бързото евтино щастие, както и да заложим на нещо далеч по-смислено като изграждането на отговорни навици и използването на неща, които вече съществуват. Вашите действия са от значение!