Войната, която всички губим
Негативните последици от всяка една война са толкова много, че нормалният човек се пита как, за бога, не се научихме след толкова горчив опит, че във война всички губят и победители няма. Но, ето, не сме се научили, и в 21 век, след многогодишен мир в Европа актуалната тема отново е войната.
В тази статия ще се опитам да се абстрахирам от това как ми се е свило сърцето за хората, които страдат всеки ден, за изгубените и съсипани животи, за травмите, смъртта и загубата. Искам да заговоря за един друг аспект на войната, който в целия хаос и лудница сега много от нас вероятно ще пропуснат.
Защото войната е отговорна не само за смъртта на милиони като преки жертви на военните сблъсъци и конфликти. Последиците от нея продължават с години и се отразяват не само на хората, не само на всички живи същества, но и на цялата планета. Дори ако не сме пряко засегнати по време на военните действия, то рано или късно ще бъдем засегнати от това, което войната причинява на света. Направих малко и съвсем любителско проучване, което всеки от вас може да провери и задълбочи.
Ето само няколко примера за това как войната унищожава планетата.
Негативните ефекти на войната започват още преди нея - с производството на оръжия и поддържането на военни структури. Според CEOBS – Обсерваторията за конфликти и околна среда – емисиите на въглероден диоксид на военните структури са по-високи от тези на много държави, а военните бази заемат между 1 – 6 процента от глобалната земна повърхност. Вторият най-голям икономически сектор в света е военният. Представете си само какъв огромен ресурс се губи за военни цели. Военните учения и опити създават постоянни проблеми за околната среда, в световния океан се изхвърлят амуниции, опасни ядрени и химични оръжия застрашават общественото здраве и природата, хабят се ценни ресурси от горива, вода и метали. Цели острови в Тихия океан са необитаеми вследствие на френски ядрени опити, а в Казахстан край град Семей се намира някошният ядрен полигон на СССР, където между 1949 г. и 1963 г. са взривени над 110 ядрени бомби, чиито заряд превишава 400 пъти бомбата, унищожила Хирошима. След 1963 г. опитите продължават под земната повърхност. И до днес радиоактивните отпадъци са основен проблем на Казахстан и причиняват смърт и болести, а радиоактивната почва ще бъде неизползваема още векове. И това е само началото. Стигне ли се до военен конфликт, става още по-страшно.
Военният конфликт е неизменен аспект от човешката цивилизация (уви), пише в доклад за съвременната война и влиянието й върху околната среда, публикуван през 2015 г. от канадски учени. През 20 век над 100 млн души са загинали при война и военни действия. Но отвъд бруталната загуба от човешки жертви, войната е оказала огромно негативно влияние и върху биосферата, екосистемите и биоразнообразието. Да вземем въздушните нападения. Само шумът от военните самолети и бомбардировките води до трайни щети върху много видове птици – глухота, неспособност да различават звуците от хищници или плячка, бягство от естествения хабитат. В много случаи цели животински видове са застрашени от изчезване вследствие на военни действия. В Африка, например, такава е съдбата на северния бял носорог. През 1996 г. в Конго избухва жестока война, при която измират стотици хиляди. Но хората не са единствените жертви - след нея от носорозите в националния парк Гарамба, най-старият резерват в Африка, с площ 5000 кв. км, са останали само три екземпляра. Последният от тях е забелязан през 2006 г. Не е само носорогът, голяма част от великолепните големи бозайници – като слоновете и хипопотамите в Африка са избити точно по време на войни и военни конфликти. Днес в същият този парк са останали само 1200 слона, а през 1970 г. е бил дом на 22 000. Тези, които са оцелели след военните действия, се ловуват от милитаризирани бракониери, които продават ценната слонова кост, за да се финансират.
Картината в Азия не е много различна. Във Виетнам химичните оръжия използвани от САЩ оставят отровни следи в естествените хабитати на стотици видове. Няма да пиша за напалма, а за едно малко известно химично оръжие - т.нар. Agent Orange – хербицид, който причинява обезлистяване на гори и плантации. Имало е и други видове хербициди, с различно действие, но този е най-използваният. Основното му вещество е диоксин, който е високотоксичен канцероген дори в минимални дози. На всичкото отгоре остава в околната среда, в почвата, водата и наслоен в цялата хранителна верига на риби, птици и други животни в продължение на много години. Колко видове са пострадали от този хербицид е трудно да се определи, но чрез животните, почвата и водата, той стига и до човека дълго след края на войната. Краткосрочните му ефекти са потъмняване на кожата и проблеми с черния дроб, а дългосрочните – рак, диабет, имунни и сърдечни заболявания, а при бебетата – спина бифида и проблеми в развитието. Какво нещо е войната, нали? Редно е да отбележа тук, че ветераните, завръщащи се от Виетнам, също носят последиците от излагането на опасния хербицид. Природата не жали нито агресора, нито жертвата – всички страдат еднакво.
Интересно е, че някои учени отбелязват случаи, когато оттеглянето на хора от определени местности заради война, може и да има благоприятен ефект върху животинските видове, които дотогава са били ловувани за месо и трофеи. За пример се дава демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея, където процъфтява популацията на застрашения от изчезване японски жерав. Но в крайна сметка учените са единодушни, че това е по-скоро илюстрация за изключението, което потвърждава правилото.
Намаляването на биоразнообразието и повишените въглеродни емисии далеч не са единствените негативни еко последици на войната. Един от най-старите, използвани и до днес методи за воюване е унищожението на огромни площи земя, за да изгуби противника ценни ресурси – опожаряване на градове и села, обработваема земя и гори, унищожаване на инфраструктура, поминък и природни ресурси. Това се е случвало в древни времена, когато едно племе напада съседно, това се случва във войните от миналия век – и световните, и локалните. Това наблюдаваме и днес в Украйна.
Украйна е една шеста от територията на Европа, но в същото време там са концетрирани 35 процента от биоразнообразието на континента с над 70 000 вида ендемична флора и фауна. 16 процента от територията на страната са богати на видове гори, застрашени от горски пожари вследствие на бомбардировките. След конфликта през 2014 г. украинското министерство на екологията отбелязва 35 водоизточника, замърсени вследствие на ядрени и други детонации, които вече не могат да бъдат използвани за водоснабдяване и представляват риск за здравето и околната среда. Какви ще са последиците след 2022 година все още е неизвестно. Междувременно войната засегна и Чернобилската ядрена електроцентрала, а след оттеглянето на руските войски, бе съобщено за изнасяне на радиоактивни вещества, разкопаване на радиоактивна почва и опасността радиоактивни частици да се разнесат на хиляди километри, включително и в Русия. Какво ще се случи, ако ракета засегне някой от 15-те активни ядрени реактора в Украйна, по-добре да не мислим. Не смея да навляза и в темата за евентуалните последици, ако конфликтът прерасне в ядрен. Светът не е забравил Хирошима и Нагасаки. По темата може да се пише много и примери има още стотици.
Единственото, което със сигурност можем да кажем днес е, че докато хуманитарните, икономически последици от войната са видими и днес, и може би имаме някаква надежда, че с общи усилия някак ще се справим с тях, то негативното влияние на войната върху природата ще продължи десетилетия наред и последиците от него за човечеството и за планетата са непредвидими.
Това е жестоката истина за войната и за жалост нищо обнадеждаващо не мога да напиша в заключение. Единственото, което ни остава е да направим всичко по силите си войната да спре възможно най-скоро и човечеството някак да намери начин да фокусира енергията и ресурсите си в посока, която ще спаси света и бъдещето ни. Преди да е станало твърде късно.
Цитирани източници:
https://cdnsciencepub.com/doi/10.1139/er-2015-0039
https://www.history.com/topics/vietnam-war/agent-orange-1
https://www.nature.com/articles/d41586-019-01034-8
https://www.nature.com/articles/d41586-019-01034-8
https://www.nytimes.com/2018/01/12/science/africa-war-animals-conservation
https://www.warhistoryonline.com/guns/7-devastating-incendiary-weapons