В ЕС годишно се произвежда приблизително 275 000 тона пчелен мед, което го прави втория по големина производител на мед след Китай (500 000 тона). В България се произвеждат средно около 12 000 тона мед годишно, като средният добив от пчелно семейство е около 20 кг. Производството в Евросъюза се е увеличило с 15% през последните 5 години, но все още не се произвежда достатъчно мед, за да се покрие потреблението в съюза. За сравнение, световното производство на мед на глава от населението се е увеличило с 43%. Глобалният растеж на човешката популация изпреварва наличните колонии от медоносни пчели. Тази тенденция повишава опасността от недостиг на опрашители. Ето защо през тази година Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) постави здравето на пчелите във фокуса на кампанията #EUChooseSafeFood.
По темата разговаряме с д-р Койчо Коев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Д-р Коев завършва висше ветеринарномедицинско образование в Стара Загора през 2005 г. През 2006 г. е ординатор в отделение по заразни и паразитни болести, а през 2009 г. е избран за редовен асистент в секция „Епидемиология, инфекциозни болести и превантивна медицина” към катедра „Ветеринарна микробиология, инфекциозни и паразитни болести“ на Ветеринарномедицински факултет при Тракийски университет.
Образователна и научна степен „Доктор“ получава през 2019 г. През 2020 г. заема академичната длъжност главен асистент. Научни интереси има в областта на епидемиологията, зоонозните заболявания, инфекциозни болести по птиците, биология и болести по пчелите.
Ръководител на дисциплината „Биология и болести по пчелите и бубите“. Има издадени 30 научни публикации и над 100 цитирания.
Как влияе проблемът със здравето на пчелите на хората?
Проучванията през последните 10 години показват четири основни положителни аспекта на здравите пчелни популации спрямо хората.
Хранене
Според експерти по пчелите към Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН повече от една трета от световното производство на храни зависи от пчелите, а в световен мащаб медоносните пчели и другите опрашители помагат за производството на култури за около 170 милиарда долара.
Уникални продукти
Пчелите произвеждат мед, цветен прашец, прополис, пчелно млечице, пчелна отрова и восък. Има неоспорими доказателства, че тези продукти и храни подобряват благосъстоянието ни, когато се използват като лекарства и в козметиката.
Емоционално здраве
Зелените пространства и биокултурните пейзажи, които пчелите поддържат, са среди, на които се наслаждаваме, позволяват ни да се свържем с живота в природата и подобряваме психичното си здраве.
По-малко замърсена околна среда
Пчелите зависят силно от растенията и са силно засегнати от замърсители, като тежки метали и биоциди. Различни инициативи се стремят да сведат до минимум употребата им, за да осигурят здравето на опрашителите, да намалят токсичните отпадъци и да насърчат по-здравословна среда за всички.
Какви са последните данни, свързанни с намаляването на броя на пчелните колонии в световен мащаб?
Прегледът на здравето на медоносните пчели в световен мащаб потвърждава загубата на голям брой пчелни популации. Експертите инкриминират няколко основни причини, като интензивните земеделски практики, монокултурното земеделие и загубата на биологично разнообразие, безотговорното използване и сублетално излагане на пестициди. Биологичните фактори, урбанизацията, липсата на мерки за биосигурност, които да се прилагат от пчеларите, и глобалните климатични промени също могат да имат вредно въздействие върху екологията и здравето на пчелите.
Но има и добри новини - след дълъг период на намаляване на общия брой, в момента популациите се възстановяват. FAO изчисли, че броят на пчелните семейства в световен мащаб е около 101,6 милиона през 2021 г. В сравнение с 1990 г. това съответства на увеличение от 47%.
Какви са целите на европейските институции в момента и какви цели се поставят занапред?
Европейската комисия полага усилия и изпълнява редица инициативи за взаимосвързаните кризи от изменението на климата, замърсяването и загубата на биологичното разнообразие, които са реални и нарастващи предизвикателства за селското стопанство и продоволствената сигурност на Европа.
Предложението за регламент относно устойчивата употреба на пестициди определя амбициозен път за намаляване на риска и употребата на химически пестициди в ЕС, включително в селското стопанство. Комисията предложи намаляване на риска и употребата на химически пестициди в селското стопанство на ЕС с 50% до 2030 г., за да се гарантира, че това цялостно намаление е изпълнено на ниво ЕС, а държавите членки ще определят национални стратегии за намаляване на употребата им.
В България все повече пчелари се отказват от пчеларството по икономически причини. Какви мерки трябва да се вземат в това отношение?
В нашата страна през последните години прави впечатление устойчивата тенденция към увеличаване на броя на пчелните семейства и намаляване броя на пчеларските стопанства, тоест индустриализация в сектора. Пчелният мед е един от земеделските продукти с подчертано експортна ориентация. В България вътрешното производство задоволява изцяло годишното потребление, поради което реална нужда от внос няма. През последните няколко години се формира тренд на внос на пчелен мед у нас. Освен това този сектор стана и неатрактивен поради ниските изкупни цени на продукцията и затрудненията, които възникват при реализацията на същата на европейския пазар, въпреки високото биоразнообразие в нашата страна, респективно и качество на пчелния мед.
Необходимо е създаване на устойчив пазар и регламентирани условия за предлагане на нашата продукция на европейския пазар, което ще мотивира сектора с атрактивни цени и още по-високи и качествени добиви, които да отговарят и кореспондират с нуждите на европейския пазар.
Икономическата подкрепа за пчеларите е от съществено значение, за да се компенсират високите им разходи в борбата с вредителите по пчелите.
Нужно е повишаване на квалификацията и продължаващо обучение и придобиване на знания от страна на пчеларите, чиито професионализъм да е в унисон с високите изисквания и динамично развиващото се съвременно пчеларство на фона на непрестанно изменящата се пчелна екология и патология.
Как може всеки от нас да се погрижи за здравето на пчелите и дивите опрашители в Европа?
Ето някои действия, които можем да предприемем, за да помогнем за запазването на пчелите и другите опрашители:
- Засадете нектароносни цветя като невен или слънчоглед за декоративни цели на балкони, тераси и градини;
- Купувайте мед и други пчелни продукти от ваш приятел пчелар-производител;
- Повишете осведомеността сред децата и младежите относно важността и значението на пчелите и изразете своята подкрепа за пчеларите;
- Създайте ферма за опрашители на вашия балкон, тераса или градина;
- Запазване на стари ливади и терени, които се отличават с по-разнообразен набор от цветя, и засяване на нектароносни растения;
- Косете тревата на ливадите, само след като нектароносните растения са прецъфтели;
- Използвайте пестициди, които не вредят на пчелите, и ги пръскайте в безветрено време, рано сутрин или късно през нощта, когато пчелите са неактивни и са в кошера.
