Яница Атанасова е изключителен български танцов артист. Тя стои зад редица танцови спектакли, миниатюри, представления, пърформанси и постановки у нас и по света като режисьор, хореограф и танцьор. Преподавател по Съвременни танцови техники и Tанцов театър в НБУ.
Спечелила е множество международни награди. Носителка е на наградата на публиката ИКАР за спектакъла си "Пастет". Най-новото танцово творение на Яница Атанасова "Шило" ще бъде представено премиерно на сцената на Драматичен театър - Пловдив на 24 май, от 19:30 ч., по време на 16-ото издание на фестивала за танц и пърформанс One Dance.
Спектакълът засяга темата за "засядането" на едно място и начините, по които тялото може да трансформира дори най-ограничената среда около себе си.
Танцуват ли достатъчно българите?
Танцуват ли достатъчно хората, хм...винаги бих искала да има повече танц, повече музика, които да възпитават добър вкус. Достатъчно е относително понятие, зависи от танцовото направление, в което се изявява човек, когато се забавлява.
Какво ни държи неподвижни?
Вайкането. Повтарянето на мнения, които не сме изпитали на гърба си, а само предаваме нататък. Като например, любимо ми е: Никога няма да се оправим. Тука е така. Няма смисъл да гласувам, нищо няма да се промени.
Открихте символично фестивала One Dance на Летище София с откъс от най-новия ви спектакъл „Шило“. Това е смело решение за България. Как реагираха хората и бихте ли повторили?
Бих повторила, любопитна съм към този тип реакции на изненада и неразбиране. Хората ни заобикаляха, малко ги притеснихме, не знаеха как да реагират :)
Премиерата на „Шило“ е на 24 май, част от One Dance фестивал в Пловдив. За кого и за какво е „Шило“?
За всеки над 12 годишна възраст. Може и да греша и всъщност децата по-добре да направят анализ на работата ми. За всичко, което ни държи заседнали е „Шило“. Изследване на срамуването и притеснението, свързани с привидния комфорт на социума.
Кой участва в „Шило“?
Много хубави хора има в Шило. Ще започна с композитора на музиката, Виктор Илиев, който е невероятен артист, неговата музика преминава през всяка фибра на тялото, Марион Дърова, която е също изключителна и като хореограф, не само като танцьор. В момента в РЦСИ Топлоцентрала в София се играе нейния нов пърформанс „Код червено“, който препоръчвам да бъде видян. Освен нея публиката ще има възможност да види и Ник Марков, освен танцьор и много добър актьор, в същото поле ще сложа и Александър Гочев.
Другите двама вълнуващи артисти са Емилия Радичева и Нели Георгиева, будни, млади и любопитни хора. Костюмите са на Рая Лъчезарова и консултант драматург ни е Николай Колев. Много се радвам, че успях да ги привлека към проекта и двамата.
Ще има ли „Шило“ премиери и на други европейски сцени?
Надяваме се да имаме възможност да попътуваме. Това засега е въпрос с отворен край.
Кой и какво ви запали по танца?
Мама, е отговора и на двете. Тя също е хореограф и когато за първи път видях как измисля движения и казах, че искам да правя същото, това е толкова невероятно нещо!
Има ли достатъчно жени, които създават танцови спектакли на подобно ниво?
Аз все още не зная какво ще бъде нивото на „Шило“, защото не сме се срещнали с публиката, но мога да споделя за някои от хореографи, които са вдъхновение за мен. Ще спомена задължително Шарон Еял, Ане Тереса Де Керсмакер, Кристал Пите, Катрин Гауде.
По какво си приличат танцът и животът?
Те са неразделни. Емоция, силна емоция и постоянно движение.
Вие сте хореограф, режисьор, преподавател, танцьор, имате удивителна творческа енергия – колко часа е вашият работен ден?
Почти всеки ден е различен при мен, до сега не съм го смятала, но между осем и дванадесет часа, може би.
Как се храните и поддържате форма? Какво изисквате от себе си?
Танцувам със студентите, така поддържам форма и понякога за себе си. Ходя на танцови класове на колеги. Опитвам да се отнасям здравословно към тялото си, но когато имам много работа не успявам. Днес обаче заедно с Виктор си хапнахме здравословно, кюфтенца от чия и цвекло и мусака от тиквички и чушки и пак огладнявам като се сетя.
Какво е мястото на водата и правилната хидратация във вашия хранителен режим?
Водата е навсякъде в мен. Дори в начина, по който танцувам. Винаги нося със себе си. Зная, че има хора, които не обичат вода и аз компенсирам и за тях с количеството, което пия на ден. :)
