За дните, в които не сме ведри

Такива като мен има много, не съм някакво грандиозно изключение. Приятни сме за общуване, създаваме много приятелства и то съвсем не задължително само с хора от нашия тип, даже напротив. Много често привличаме точно мрачни и сърдити образи, нерядко и се женим за тях (най-вече ако са с добри души обаче). Сега обаче ще спра да се шегувам и нещо сериозно ще споделя с вас. И ние, ведрите хора, си имаме своите моменти на мрак. Някъде бях чела, че в екстремно тежки условия, в концлагерите например, са оцелели не оптимистите, не тези лъчезарните, вярващите, че всичко ще бъде наред, а напротив – песимистите. Те са се справили по-добре, защото нищо хубаво не са очаквали така или иначе и ужасът на преживяното не е смазал душите им. Карали са просто някак ден за ден.

Дали това е вярно, не знам, но знам, че когато на мен ми е криво за нещо, настроението на цялата ми огромна фамилия веднага се разваля. Сякаш тайно разчитат на мен да съм вечно усмихната, вечно разбираща и изслушваща, да съм човекът, при когото могат „да заредят батериите“. И аз нямам нищо против това, свикнала съм да им давам дневната доза усмивка и обич. Но понякога, макар и рядко, се случва самата аз да се скапя и да имам нужда от презареждане на батериите. С годините съм си намерила своите начини за „презареждане“ и сега ще ги споделя с вас.

Но преди да презаредя, правя нещо много важно – моята лична малка детоксикация. Новините са важна част от живота ни и засягат всички, но задълбаем ли в тях твърде дълго и твърде емоционално, рано или късно ще се почувстваме изсмукани. Затова усетя ли, че се натоварвам, давам си почивка от новини и социални мрежи. Опитайте и ще видите, че светът няма да свърши, ако пропуснете новините за няколко дни, както и безнадеждните коментари под тях.

Ако се чудите защо ни действа така прекомерната информираност, понякога обяснението, че се чувстваме зле без конкретна причина, е усещането, че нямаме контрол над живота си. А напоследък всички ние преживяхме доста – първо две години пандемия с всички загуби произтичащи от нея. Политически сътресения, икономическа криза. Сега и война. При някои хора това чувство за липса на контрол, объркването и несигурността намират израз в злоба и омраза, особено в социалните мрежи или в случайни контакти. Опитвам се да ги разбера. Ужасът на цялата безчовечност, липсата на каквато и да е логика в това едни хора да убиват други хора, и то жестоко, безмилостно, буквално ни изтощава. Как е възможно, питат се едни, дали е истина, питат се други. И някак първично реагираме с омраза, това е защитната ни реакция.

Но дали е конструктивно да се борим с негативното чрез негативизъм? Съмнявам се. Няма да ви занимавам с препоръки за хубави книги, за бягство сред природата, за нови приключения или хоби, тези съвети са изпитани и помагат донякъде. Но когато вляза в подобна капсула на самосъжаление и „космическа тъга“, си имам собствена рецепта за ведро настроение с една единствена тайна съставка и тя е НАПРАВИ ДОБРО. По всякакви начини и на всякакви хора. Ето ви няколко идеи.

Направи добро на непознат

Понякога хората ми се смеят, като им обяснявам, че е чист егоизъм да правиш добрини и няма нужда никой на никого да благодари. Но нима не е така? Правейки нещо добро за някого, ей така безвъзмездно, изпитваш удовлетворение и чиста радост почти като в детските години. А вероятно психолозите биха обяснили, че това ти връща и усещането за контрол – защото ето, благодарение на теб се случва нещо хубаво. Така че, мили хора, добрините са най-успешният лек за дните, в които сме тъжни. Няма нужда да е нещо велико, няма нужда и да е каузата на живота ни. Социалните мрежи, колкото и изнервящо да действат понякога, правят достъпни стотици кауза и начини да сторим добро дело. Ето днес например, докато си пиех кафето, купих дини в горичка.бг, които ще бъдат дарени на хора в нужда. Цял ден си мисля за това и съм в чудесно настроение. Утре някъде из България едни хора ще си отрежат студена диня и дори няма да знаят как е стигнала до тях, но тя ще им достави прохлада и сладост. И аз ще бъда част от това радостно усещане.

Направи нещо мило за приятел

Поканете на гости приятел/приятелка, още по-добре с преспиване, ако имате условия, разбира се. Сгответе й, направете я част от семейството си, изслушайте я, пийте чаша вино, смейте се заедно. Някъде бях чела, че българите рядко ходят на психолог, защото всички имаме приятелки. Има нещо вярно.

Направете изненадващ подарък на приятел/ка. Ама изберете нещо, което ще го зарадва много – изобщо не е задължително да е скъпо, но нещо лично и интересно. Миналата година подарих на съседката си едни стари порцеланови буркани, които намерих с известни усилия, за да си попълни колекцията. Ох, толкова беше щастлива тази жена. Аз – два пъти повече (нали ви казах, че добрите дела са чист егоизъм).

Направи нещо добро за себе си.

За семейството си постоянно правим какво ли не, това е ясно, и нормално, и човешко. Но особено ние, майките, някак сме склонни да забравяме, че и ние имаме нужда от почивка, от хоби и дребни житейски радости. С годините се научих да се грижа за себе си и да се глезя, но най-вече се научих да не изпитвам угризения от това. Така че ако този август вече ви е дошло до гуша от жега, работа, новини, политика, тревоги за идващата зима и съдбата на света, просто спрете, мили хора, спрете се. Починете си, поглезете се, бъдете добри към себе си. Светът невинаги е добър към нас, поне ние да сме добри към себе си, нали така? Заслужаваме го.

Обещавам ви, че ако направите тези три неща, веднага ще ви стане по-ведро. Даже и ако не сте от най-ведрите натури.

А ако сте от тях, най-много мъжът ви да ви каже:

"Ох, добре че пак се усмихваш, Мер. че всичко мога да понеса, но когато спреш да се усмихваш, все едно светът е спрял."

Каза ми го веднъж, да. А той дори не е по комплиментите. Така че нека гледаме светът да не спира, ведри хора, а и не толкова ведри.

От нас зависи този свят, не е ли така?