5 идеи за хубав Великден
Не знам дали са идеи или трикове, или лайфхакове, както е модерно да се казва днес. Също така ще ми се да кажа, че аз съм ги измислила, но по-скоро съм ги открила по метода проба-грешка през всичките тези трийсет години, в които съм майка, домакиня и главен отговорник за всички семейни празненства. Но както и да ги наречете, мисля, че ще са ви полезни и затова ги споделям с вас.
Великден ми е от най-любимите празници. И макар че не съм някакъв краен перфекционист, ми е наистина важно да се получи прекрасен празник, с ведра атмосфера и щастливи деца, но и без, ние, родителите, да сме преуморени и изнервени от сложни приготовления.
Затова и петте ми трика са такива – как по-лесно, без твърде много усилия да постигнем хубава атмосфера на великденската трапеза.
- 1. Естествено започваме с най-важното на Великден – яйцата. Най-напред – не оставям купуването на яйцата за накрая, особено за деня, в който ще ги боядисвам. Задължително ги купувам няколко дни по-рано. Предпочитам бели, но не е задължително, и с кафяви стават чудесни цветове. Но ако сте решили да боядисвате не с готови бои, а с натурални, не рискувайте с кафяви, вземете бели. Винаги взимам малко повече яйца отколкото ми трябват, така че ако се счупи някое при варенето, да го използвам за салата. Но през последните години нямам счупени яйца, защото ги варя по следния начин:
Вадя ги от хладилника на предната вечер, за да са на стайна температура.
Избирам размер М, ако има избор, те се чупят по-трудно.
Варя ги в корите, които надупчвам с вилица, след като малко омекнат във водата.
На Великден винаги подаряваме яйца на съседи и приятели, както и те на нас, но никога не ми се е случвало да изхвърлям яйца. Подходящи след великдендски рецепти са например традиционното руло Стефани или дори най-обикновена яйчна салата – нарязани яйца с майонеза, лук и кисели краставички.
- 2. Агнешкото е вторият ми трик. Доста различни рецепти съм изпробвала, но една от тях винаги ми се получава, много е лесна и най-важното е, че е единствената, която децата винаги харесват. Рецептата е на кулинарната блогърка Кремена от Cook with a smile. Най-важният момент в нея е, че добре овкусеното агнешко бутче се увива първо в хартия за печене и след това в алуминиево фолио и се пече първо половин час на 200 градуса, а после два часа на 160. Накрая го „разсъбличам“ – отстранявам фолиото и хартията и запичам още малко – двайсетина минути докато добие хубав загар. Гарантирам ви, че дори никога през живота си да не сте готвили агнешко, ще ви се получи като на мастър шеф. Ако добавите към това агнешко само едни пресни картофки и хубава зелена салата, нищо друго не е нужно. Е, освен козунак, разбира се! Може ли без козунак? Всъщност, може.
- 3. Ето и третия ми трик – когато нямам време да направя козунак, винаги приготвям едни кифлички, които се получават безотказно. Рецептата е много лесна и домът ухае чудесно на печиво след тях. За тях ще ви трябват:
1/2 кг брашно
1 пакет суха мая
1 ч. ч. краве мляко
9 с. л. олио
2 жълтъка
100 г краве масло
1 ч. л. захар и сол
1 шоколад, който настъргвам или разчупвам.
Приготвят се така: Пресявам брашното. Разтварям маята в леко затопленото прясно мляко и изливам в брашното. Добавям олиото, разбърквам, добавям солта и захарта и замесвам до тесто. Разделям на две топки, всяка от които разточвам в кръгла кора. После намазвам хубаво с маслото, което междувременно съм разтопила на котлона. Разрязвам всяка кора на 16 парчета, като торта. Слагам по малко шоколад, като се старая да е по равно и навивам кифличките на рулца от вън навътре. Отгоре намазвам с жълтъците, които съм разбила и пека около 25-30 минути в загрята на 200 градуса фурна (върху хартия за печене). Стават чудесно и със сирене.
А относно козунака – както казах най-важният ми принцип е каквото правя, да е с удоволствие, не по принуда. Затова има години, в които меся и пека, има години, в които поръчвам от някоя хубава пекарна. И винаги ми остава, защото момчетата ми не обичат особено много, но и остатъка оползотворявам – нарязвам на филии и пека до сухар във фурната. Чудесна добавка за кафето е.
- 4. Четвъртият ми трик – трапезата. Великденската украса е важна на празничната маса. Обичам порцелан, макар че е доста по-скъп от пластмасовите украшения, и винаги го предпочитам пред украса, която е за еднократна употреба и после ще отиде в кофата. През годините малко по малко си събирам всякакви подходящи аксесоари за пролетно и великденско настроение, които комбинирам по различен начин всеки път. Един съвет за младите домакини – ако наведнъж решите да закупите всичко, не само ще ви бъде скъпо, но и ще ви омръзне много бързо. Далеч по-забавно е всяка година да добавяте нещо към празничната колекция. Ето няколко снимки – някои от тези чашки и чинийки са ми подарък, други съм си купувала нови от магазини и сайтове, а трети са втора употреба от групи и ибей.
- 5. И накрая – ритуалите. Имаме си два великденски ритуала. Единият е търсенето на яйца, това е забавният ритуал. Правим го всяка година с децата. Понякога са боядисани яйца, друг път шоколадови. Включват се и големите и е много забавно. Освен това винаги се чукаме с яйцата и сядаме заедно на великденски обяд. В този празник има дълбок и силен дух на прошка, надежда и любов, дух, който въплъщава изконната вяра на човека в победата на доброто над злото. Мисля, че това е истинският смисъл на Великден и дори не е нужно да си дълбоко религиозен, за да го усетиш, достатъчно е да си просто човек.
Светли великденски празници на всички!
Снимките са от предишни великденски празници на нашето семейство.
