В народната памет ние потърсихме историите за чешмите в България по време на подготовката за старта на кампанията за реновирането на обществени чешми. В рамките на конкурса „30 години DEVIN – Доверие във всяка капка“ събрахме техните любопитни истории и легенди, които ви разказваме в поредица от статии.
Представяме завладяващите истории на чешмите, които Девин ще реновира в Източна България
“Водата даде живот на паметта...”, е казал Октав Бибере.
За последно днес отправяме своя поглед към Източна България и ще стартираме своя път от Бургас, където в квартал Ветрен се намира чешмата Акве Калиде. Там местните минерални бани „Изворът на трите нимфи“ (наричани още Аква калиде и Термополис) са известни от повече от 2500 години с лековитите си свойства. В лековитите води на извора са се къпали много известни личности и владетели, сред които се предполага, че е бил и Филип II Македонски – цар на Древна Македония и баща на Александър Македонски.
В село Съдиево, община Айтос, ще откриете чешма на името на селото. Според местните жители първият извор на водата е открит през 1887 г. – Аязмото. През 70-те години на миналия век започват активни проучвателни дейности за минерални находища и така се откриват минералните води в с. Съдиево
Ако минавате край селата Изворово и Красен, в община Генерал Тошево, между тях ще откриете чешмата Каралийски кайнак. Легендата за нея идва от времето на турската колонизация в Североизточна България през 14 век, когато днешното с. Изворово тогава било под името Мусубей. Предполага се, че първият заселник – Муса Бей е дал името на селото. В горния му край е имало дълбок извор, в който легендата разказва, че дъщерята на Муса Бей докато е прала се е подхлъзнала, паднала и се удавила. В мъката си Муса Бей заповядва на ратаите си да пресушат извора. 1905г. водата избива в долния край на селото и прочутия майстор на коруци от творбата „Песента на колелетата“ на певецът на Добруджа – Йордан Йовков – Сали Яшар решава да направи себап за живите, като с това благодеяние ще възкреси паметта на двамата му синове и хората ще помнят доброто му дело като направи Каралийския кайнак.
В югоизточната част на страната в град Сунгурларе ви очаква чешмата Ичме. Легендата разказва, че всяка година от незапомнени времена в петъка след Великден на същата тази чешма са ставали големи тържества, наречени сборове. Вярвало се, че на този ден водата ставала лечебна и болните, щом се измиели, оздравявали. На един такъв събор един турчин си харесва българка и й предложил да му стане жена. Тя му отказала и затова турчинът се опитал да я отвлече. Тя се отскубнала от него, но той я догонил и забил нож в гърдите й. Българката умряла и само няколко дни след този случай се разнесъл слухът, че всяка нощ на мястото на убийството излиза млада жена в бяла булчинска премяна и се разхожда в района на извора.
Отново на североизток, в Провадия, пък може да посетите Самодивската чешма. Местните казват, че чешмата се нарича по този начин, защото самодиви слизали от гората посред нощ, търсели вода и танцували самодивското си хоро на поляната, където течала водата. В потайни тъмни часове, на лунна светлина отивали при чешмата и ако някой ги видел – бивал ослепен или не помнел нищо от срещата.
В село Ясенково, община Венец, се крие Коджа чешме. Чешмата е отражение на една традиционна форма на даряване – дар за дара. Т. е. човек строи чешма, за да измоли милостта на боговете, за да изкупи своите грехове, за да осигури здраве и плодородие на земите си, здраве в семейството. Поради тази причина трудът, който ще се положи при реновирането на чешмата ще е изцяло доброволен.
В друго село – Коритен, община Крушари, се намира Голямата турска чешма. Историята гласи, че белокаменните чешми, наричани „очите на равнината“, са съществен елемент от бита и фолклора на добруджанеца, 55 от тях се намират в община Крушари. Селските легенди разказват, че цялото изграждане на чешмата е дар на селото от богат турчин. На двата чучура са монтирани впечатляващи призматични конструкции, наречени кубета. На водещото кубе е изсечен надпис, вероятно на старо арабски, даващ информация за повода, годината на градежа и името на дарителя.
Във Велики Преслав, местността „Качица“, се намира Моста на въздишките. До 1960 година, преди да бъде построен градския парк, Мостът на въздишките (с изградена вече в близост чешма) е бил предпочитано място за разходки.
И в края на разказите за чешмите от Източна България, ще отидем до община Малко Търново и село Бръшлян. Там се намира чешмата Баба Денка. В Странджа преди да възникнат населени места, хората са живеели в т.нар. махали, но поради отдалечеността от изворите решават да се изместят и заселят около тях и така възникват новите градове и селища. Преди създаването на село Бръшлян, хората са живеели в махалите Юртет, Селище и Живак, решавайки да ги обединят в едно населено място избират, селището да се обособи около чешмата, тъй като тогава за нуждите на домакинството и напояване на животните, се е използвала водата от нея.
В поредица от четири статии ви запознахме с историите на чешмите от България, които ще бъдат реставрирани в рамките на каманията „30 години DEVIN – Доверие във всяка капка“.
На този линк можете да видите специалното видео посветено на инициативата „30 години DEVIN – Доверие във всяка капка“.
Списък с победителите в конкурса можете да намерите тук.
