Моята история за раждането

Както обещах, дойде моментът да ви разкажа и историята за раждането на Калоян. За щастието, трудностите и премеждията, през които минахме за този дългоочакван миг, в който най-после срещнахме нашето момче.

Всичко започна още в 8-мия месец, като до тогава бременността ми вървеше нормално, чувствах отлично и нямах никакви оплаквания. Но в 34-та седмица, на един от рутинните прегледи от женската консултация и вече започналото проследяване на тонове се установи, че кръвното ми е изключително високо (160 на 100) и се налага да ме приемат в болницата за лечение. Не можах да повярвам, когато ми съобщиха стойностите, защото нямах никакви симптоми.

Признавам, беше доста неприятно, че трябва да остана в болницата, а не да се прибера и да се лекувам у дома, но докторът ме познаваше и знаеше, че ако си остана вкъщи, няма да съм в пълен покой и все ще намеря да свърша нещо. Все пак здравето на бебчо беше приоритет и останах за наблюдение.

След 3 дни лечение и почивка ме изписаха с условието, че ще си следя редовно кръвното, ще лежа повече и ще приемам достатъчно количество течности. Тук смешното е, че ми се наложи по-скоро да намаля приема на вода, а не да го увелича, защото от хапчетата за кръвно ,или от нещо друго, бях започнала да пия по 4, а на моменти и 5 л. вода на ден. Разбира се в тези моменти се доверявах напълно на изворна вода Devin.

След изписването се постарах да следвам стриктно всички препоръки. Е много хубаво, не е на хубаво са казали хората. В края на 36-та седмица почуствах замайване, веднага си измерих кръвното и както можете да предположите, стойностите се бяха покачили отново до 160 на 110. На мига се свързах с доктора и той ме посъветва да не чакаме планираната дата за секциото, а да се обличам и да тръгвам към болницата, за да може още на следващия ден да извърши раждането, защото тези високо стойности на кръвното са изключително опасни за бебето. Затворих телефона и грабнах багажа, който бях приготвила, за мое щастие по-рано, въпреки че го отлагах доста, и тръгнахме към болницата.

Въпреки всичко, в този момент не бях нервна за предтоящата операция, чувствах само вълнение, защото утре най-после щях да се запозная с това малко човече, с което сме били едно цяло почти 9 месеца.

Моментът настъпи!

На следващия ден ме събудиха рано, за да ме подготвят за раждането. Всичко мина толкова бързо и неусетно и ето в 9:12 на 06.10 Калоян проплака, за първи път чух гласа му.

Мили бъдещи мами, обръщам се към вас, за да ви кажа, че няма такова неописуемо щастие. Вярно е, че в този момент всяка болка и притеснение се забравя и ви залива една вълна от щастие и любов.

Попитаха ме как ще се казва и го отнесоха за рутинните процедури. След 5-10 мин ми го донесоха да го видя и целуна и ми съобщиха заветните мерки - 3 760 гр, 51.5 см, 3 седмици преди термин.

Бях безкрайно щастлива! Бях станала мама! Аз бях добре, бебчо също, или поне в този момент така си мислих.

След около час, от неонотология дойдоха до стаята, за да ми съобщят, че Калоян се е родил със зелени околоплодни води, най-вероятно постфактум от високото кръвно, и му е назначена антибиотична терапия. Освен това са го сложили в кувьоз, защото след първоначалното изплакване са чули леко прохриптяване, но да не се притеснявам и че сега е важно да си почивам.

И оттук започна кошмарът ни!

Нямах търпение да дойде следващият ден, за да ми го донесат, най-после да го поема в прегръдките си и да останем така цял ден, само ние двамата - мама и бебче. Но на сутрешната визитация докторите ми съобщиха, че това няма да е възможно, защото му се влива антибиотик и все още е в кувьоз, но когато стана мога да отида при него.

Както можете да си представите, като една типична емоционална родилка веднага си поплаках, но това ме мотивира още по-силно веднага да се изправя от леглото и да отида да го видя.

Още не се бях изправила на крака, когато на една от дневните визитации ми собщиха, че още от раждането му се наблюдават спотанни потрепервания на всички крайници и е необходимо да се направят няколко допълнителни изследвания - ехография на мозъка, ЯМР, ЕЕГ, за да се изключи възможността да има епилепсия.

Не знам дали можете да си представите какво се случи с мен в този момент и че почти рухнах от мъка и притеснение. Надявам се никога да не сте изпитвали и да не ви се налага да изпитате подобна болка, защото вече спокойно мога да кажа, че е несравнима.

Веднага щом се изправих, първото нещо което направих беше да отида при него и да го видя. В този момент бях едновременно и безкрайно щастлива и безкрайно тъжна и притеснена, но нямаше какво да направя и трябваше да бъда силна заради него. Сега не беше момента да рухна!

След 5 дни ме изписаха, но той остана за лечение и изледвания.

Раздялата

Не знам как да ви опиша емоциите си щом разбрах, че трябва да напусна болницата без Калоян, че трябва да го оставя сам, когато има най-голяма нужда от мама. Да, през целия си престой не можех да го гушкам заради кувьоза, но бях свикнала да го виждам всеки ден, а следващите дни нямаше да има подобна възможност, поради епидемиологичната обстановка, в която се намирахме. Сърцето ми беше разбито на милиони парченца, че трябва да се разделя с малкото си съкровище.

Благодарна съм на съпруга ми и на силната му воля, че не ме остави да потъна в мъката си, а през цялото време беше до мен и ми даваше кураж, че всичко ще бъде наред и скоро ще си го гушкаме и няма да го пуснем. Въпреки ужасното притеснение, което изпитах, не загубих вярата си, а напротив - засилих я. През цялото време се опитвах да мисля и бъда положителна, защото вярвах, че всичко ще бъде наред и че вече съм майка и трябва да бъда силна, защото майките са такива!

След повече от 10 дни обикаляне по различни изследвания, болници и доктори, за наше най-голямо щастие, заключението беше, че Калоян е добре и след общо 16 дни раздяла можем да си го приберем у дома при нас.

Изписването

Аз съм човек, който вярва в съдбата и знаците и ще ви разкажа защо. В началото на бременността ми се установи, че имам доста голям миомен възел, който не ми позволяваше да родя естествено. Поради тази причина, в 8-ми месец, гинекологът ми ме посъветва да изберем дата за раждането. Веднага си помислих " Леле как и защо трябва аз да му избирам датата, това е работа на съдбата, а не наша". След много главоблъсканици, теглене на чоп и откриване на едно и също число във важни за нас събития решихме, че датата за планово секцио ще е 22.10.2021 г. Хмм и тук съдбата ни поднесе своята изненада, Калоян се роди на 06.10, но изписването му беше, както можете да предположите на 22.10. Това е вторият най-щастлив ден в живота ми, денят, в който разбитото ми сърце се събра и стана още по-голямо, моментът, в който поехме рожбата си в прегръдките ни и станахме трима.

Мили мами, каквото и да ви предстои, през каквото и да трябва да преминете, никога не губете вярата си! Бъдете силни, защото вие сте най-важният човек за вашето дете и неговият най-голям герой в живота!

Благодаря ви, че бяхме заедно!

До нови срещи

Маги