Karlovo11
Cause

Нека не е „чудо за три дни“

05.09.2022 17:00 30 0

Когато видях снимките на наводненията в селата край Карлово, си казах, че природата вече не ни обича. Като някакво отмъщение на стихиите ми се стори, ужасяващо и апокалиптично. Бедстващи хора, домове, потънали в тиня и кал, наводнени улици, разрушени мостове, в село Богдан са спасявали хората с хеликоптер. Но истината е, че порои винаги е имало, и градушки, и стихийни бедствия. Не е проблемът, че природата не не обича, а че ние не я обичаме достатъчно, за да се вслушваме в предупрежденията й и чак когато стане наистина страшно, се замисляме ...

А природозащитниците предупреждават от години за последствията от неконтролируемото, нелегално обезлесяване, от изхвърлянето на боклуци в дерета и реки, от незаконните сметища, от нередовното почистване и поддръжка на бентове, корита и водоеми.

Сметката за това рано или късно я плащаме. Понякога и с човешки животи.

Защо наводненията могат да се предотвратят, ако горите не се изсичат? Обяснението е много просто. От изпадалите листа и шума в гората се образува пласт хумус, който задържа влага и вода. Действа като попивателна гъба, която не само осигурява напояването на дърветата и горската растителност, но и при едно излизане на реката от коритото, поема течението, преди да отнесе домовете на хората, колите им, а нерядко и тях самите.

Защо в реките и деретата не бива да се изхвърлят отпадъци?

Обяснението отново е просто. Защото прииждащата вода не събаря мостовете. Мостовете са строени така, че водата да мине под тях или дори през тях и те да удържат на напора й. Но когато водата, придошла от пороя, влачи боклуци, те рушат основите на мостовете и бентовете. Затова и трябва да се извършва сезонно почистване на паднали дървета в коритата, а хората просто не бива да изхвърлят в незаконни сметища строителни и какви ли не боклуци.

Има много постове и коментари как държавата е виновна, как държавата не помага на хората и нищо не прави, за да предотврати такива бедствия. Но държавата сме ние.

Отговорността е наша, също както и последиците са за нас. Отговорността е на този, който е изхвърлил в дерето стария си диван, но също и на този, които е получил заплата, за да почисти дерето, а не го е направил.Отговорността е на този, който сече незаконно, но и на онзи, който е подминал нелегалната сеч, защото „не е негова работа“. И не на последно място отговорността е и моя, че не съм писала за това и не съм обърнала повече внимание при предишно наводнение, не съм си направила труда да се вслушам в това, което еколозите казват, не съм го споделила, не съм алармирала приятели и хора, които ме следват. Отговорността е наша обща.

И се надявам този път да не бъде „чудо за три дни“.

Ето един важен линк, които може да бъде полезен. Оттук можете да свалите на телефона си приложението „защити гората“. Подходящо е за всички планинари и хайкъри, защото от него можете да проверите за незаконна сеч и да дадете сигнал за всякакви незаконни дейности в горите.

https://zashtiti.gorata.bg/

За незаконни сметища можете да подадете сигнал на този „зелен телефон“. Той е на Министерство на водите и околната среда. В работно време звъним на 02 / 988 82 05, а в извънработно време на 0887 088 440.

И настояваме! Настояваме за реакция и съдействие. Защото държавата сме ние, но и природата също сме ние. Това, което вреди на нея, рано или късно вреди и на нас.

На пострадалите от наводненията може да се помогне по няколко начина – с доброволчески труд, с парични помощи и с вещи и стоки от първа необходимост.

Сметката, която официално е обявена от община Карлово е следната:

IBAN: BG81FINV91508416025382
BIC FINVBGSF
ПИБ АД-КЛОН КАРЛОВО, УЛ.ГЕНЕРАЛ КАРЦОВ 6
Код за вид плащане
Дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми от страната – 44, 51, 00
Титуляр: Община Карлово

Вещи и стоки от първа необходимост могат да се пращат директно до общинaта, но в отделни градове също се организират пунктове. Тъй като ситуацията се променя, препоръчвам ви да проверявате в групата на Карлово – Karlovo News. Снимката по-горе е именно от страницата на Карлово.

Автор: Мария Пеева (Мама Нинджа)