Пътешествие извън България с бебе
Вече всички знаете, че имам една голяма страст, и тя е да пътувам. Поради различни обстоятелства през последните 3 години нямахме възможност да пътуваме извън България, но си бяхме обещали, че щом Калоян се роди и порасне малко, задължително ще посетим най-любимата ни държава в Европа - Словения.
Няма да ви разказвам за чудните места, които предлага тази малка, но изключително китна страна, а ще се опитам да ви запозная с нещата, които са ви нужни и подготовката, която трябва да имате, за да пътувате с бебе извън България.
Необходими документи:
Първото нещо, което ви трябва, за да пътувате с дете извън България, е паспорт за детето. Той може да се издаде веднага след раждането му или един месец преди пътуването ви. Валидността му е 5 години. Необходимо е да присъстват и двамата родители, когато го издавате.
Втори важен документ, който ви е необходим, ако само единият родител напуска страната с детето, е декларация/пълномощно от другия родител, че позволява детето да напусне страната само с един родител. Тази декларация трябва да бъде двуезична и заверена при нотариус. Ние издадохме такава декларация, защото на връщане от Словения, аз и Калоян се прибирахме със самолет, а баща му с колата. Истината е, че никой не ни я поиска на летищата и в последствие разбрах, че е необходима само при напускане на България, а не при пристигане.
Трети важен документ, който е по-скоро пожелателен, а не задължителен, е медицинска застраховка при пътуване. Винаги, когато излизаме извън страната, правя подобна застраховка, защото всичко може да се случи и предпочитам да сме подсигурени. Сега, когато пътуваме и с малко дете, това беше едно от най-задължителните неща, които трябваше да направя преди да тръгнем.
Вид транспорт:
Тук е по ваше предпочитание. Ние пътувахме на отиване с кола, а на връщане със самолет.
Мога да кажа, че Калоян е много търпеливо дете и няма проблем с возенето на дълги разстояния, затова и решихме да тръгнем с колата. Разделихме пътя на отиване, като спахме в Белград, за да се пътува по не повече от 4-5 часа на ден. Е, не бяхме предвидили чакане от 2 часа на сръбско-хърватската граница и ремонт на магистралата в Хърватия, но въпреки това, Калоян се представи геройски.
На връщане избрахме да се приберем със самолет, за да не претоварваме малчо с толкова много пътуване, а и защото намерихме много изгодни билети от Загреб. Това беше много добър избор за нас, а и на Калоян му беше много интересно излитането и кацането на самолета.
Храна:
Това беше една от най-сложните задачи за мен. Преди да тръгнем, трябваше да приготвя храна за първите дни от пътуването ни, както и да напазарувам различни гризини, солети, снаксове и вода, разбира се, Devin изворна, която е любима на цялото ни семейство (изобщо не мога да утоля жаждата си с водата от друга страна... знам, много съм странна) за следващите дни, защото в Словения и Хърватия, през три от дни, нямаше работещи магазини.
За първите 2 дни бях приготвила домашна храна за Калоян, която затворих в бурканчета и пастьоризирах, за да издържи по време на пътуването с колата. Също така, приготвих мъфини, които да хапваме всички докато пътуваме. За следващите дни купих няколко бурканчета, но в крайна сметка ги върнах, защото Калоян ги отказа и хапвахме от местната храна.
Багаж: Колко багаж ви е необходим, когато тръгвате с бебе/малко дете на път? Отговорът е само един - МНОГО! Никога не съм си представяла, че едно толкова малко човече има нужда от толкова много багаж. Най-важните неща, които носих с нас, бяха:
- Дрехи - Взех му почти всички дрехи, защото вече е едно малко торнадо, което се въргаля по земята, храни се само и се полива с всичко, което му падне, така че ми трябваха поне по два чифта дрехи на ден. Бях се подготвила още с два чифта маратонки, по-дебело яке и комплект за дъжд, както и гумени ботуши. И смело мога да ви кажа, че всичко се върна в България мръсно.
- Лекарства - Както споменах по-горе, през първите дни от екскурзията ни всички магазини, супермаркети и аптеки бяха затворени, затова се бях запасила с всички необходими лекарства. В аптечката ни имаше: температуропонижаващо лекарство, противоалергични капки, прахчета за повръщане и диария, физиологичен разтвор, ампули с витамин C, Риванол, кислородна вода, марли и лепенки за рани. Щастлива съм, че нищо от този арсенал не ми се наложи да използвам, но съм го прибрала в специален плик, който ще нося винаги с мен на дълъг път.
- Превозни средства - Калоян е от децата, които могат да ходят много, но никога в посоката, в която сте тръгнали вие. Затова носихме с нас количка, самар и ергономична раница. Главно използвахме самара, когато посещавахме ждрелата, водопадите или планинската/горската местност. Количката използвахме за обиколка на езерата и градовете, а ергономичната раница ми послужи много добре на летището.
Забавления:
Другото най-голямо предизвикателство, когато пътуваш с малко дете на голямо разстояние с кола, е забавлението, което ще му предложиш, когато му стане скучно. Бях се подготвила с различни книжки с приказки, аудио приказки, книжка за оцветяване с водна химикалка, "pop-it" и предварително свалени любими песни. На сръбско-хърватската граница, когато ни се наложи да чакаме 2 часа, измислих и играта "сложи-махни шапката", която го забавлява поне 15 минути. Друго любимо занимание беше да казваме буква, звук или думичка, която той трябва да повтори. Също така, за да облекчим пътуването за него, спирахме на всеки 2 часа за по 30-тина минути на бензиностанции, които имат пързалки и люлки, за да се поиграе и разсее. След това се качваше с усмивка отново в колата.
Щом пристигнахме в Словения, забавленията бяха основно природни - хвърляне на камъни във вода, разходки по забележителности, игра с пръчки, бягане и катерене по пейки, паркове, склонове и други. Бяхме се подготвили и за лошо време, което хванахме през първите два дни, и бяхме запазили хотел с басейн, който мисля, че беше най-любимата атракция за цялото пътуване.
Режим:
Какво става с режима на детето, когато тръгнете на екскурзия? Ами, ние се постарахме да го спазваме, като го изместихме с един час поради часовата разлика между държавите. Не мога да кажа, че сме го спазвали стриктно, но Калоян беше спокоен и щастлив, което беше най-важното за нас.
Сутрин ставахме малко по-късно, около 8:30 ч., закусвахме, излизахме на разходка, обядвахме сред природата и обедният сън си го взимаше в колата или в самара (не му е чуждо и е свикнал), следобед закусваше, играеше, към 19:00 ч. вечеряхме и вечер заспиваше към 21:00-21:30 ч., тяхно време.
За нас това беше едно незабравимо изживяване, което доста ни измори, но ни зареди с много положителни емоции и ни остави страхотни спомени.
Съветът ми към вас е – пътувайте с децата си, не е лесно, но е незабравимо!
Надявам се, че статията ви е била полезна.
До скоро!
Маги
