Време е за нещо ново

Тази статия няма да е равносметка или анализ на половината ми век. Започвам с възрастта си, защото е важна част от това, което бих искала да ви кажа. А то е - колко е полезно за нас, без значение дали сме на пет, на петнайсет, на двайсет и пет или на петдесет, шейсет, седемдесет – да не спираме да учим, да продължаваме да опитваме нови занимания и нови хобита. Някои от тях може да са сбъднати мечти, за които преди не сме намерили време, някои може да са ни полезни за работата, а някои може да са плод на спонтанно хрумване.  

Така избрах и моите две нови занимания

Преди около година и половина започнах да уча гръцки. Защо точно гръцки? Наскоро разглеждах стари снимки и открих, че за първи път съм стъпила в Гърция на трийсет години. Преди това не сме ходили там – нито на екскурзия, нито на море, така се е случило, че сме пропускали тази толкова удобна и лесна дестинация. Като дете пък изобщо не би ми и хрумнало, в онези времена макар и близка съседка, Гърция се падаше зад желязната завеса и не пътувахме там. Обикновено ходехме на нашето море, след 1989 г. сме ходили в Турция, както и на разни екскурзии из Европа, но Гърция видях за първи път, когато бях на 30 и се оказа любов от пръв поглед. Започнахме да ходим всяка година, че и по няколко пъти. В крайна сметка преди няколко години направихме голяма стъпка и си купихме и къщичка в едно гръцко селце, което дори не е курортно, макар да е много близо до любимите ни плажове. Посадихме си цитрусова градина, която вече дава обилни плодове, имаме маслини в двора, които берем всяка година и си правим зехтин, изобщо радваме се на селския живот.

И съответно, както се случва във всяко село, българско, гръцко или африканско (предполагам) се сприятелихме със съседите. Те, можете да се досетите, не говорят английски. Интересно е, че знаят две-три думи на български, особено старите хора, но в началото комуникацията беше трудна. Да реша да уча гръцки ми се стори съвсем логична стъпка. Намерих си прекрасна школа в България, записах се и ето вече втора учебна година, бавно макар, напредвам в новия език. Английски започнах да уча във втори клас и напредвах с такова бясно темпо, че сега би трябвало да се срамувам от лежерния си прогрес с гръцкия, но както хубаво казва този народ - σιγά σιγά –лека-полека. Фраза, която отразява чудесно народопсихологията им и много ми допада.  

По същия начин – уж спонтанно, но всъщност съвсем логично – тази есен се записах на уроци по пиано. Като дете съвсем за кратко ходех на уроци по пиано при една блага, усмихната учителка, която беше приятелка на родителите ми и ме прие, макар че нямах музикален инструмент, на който да се упражнявам у дома. Харесваше ми и сама не знам защо се отказах само след някой месец. Нашите по начало го бяха приели като експеримент и не настояваха особено, така че пианото си остана моя неосъществена мечта. Миналата година най-малкият ми син ме изненада като се записа на пиано в училище.

Той е футболист, математик, има всякакви интереси, сред които музиката никога не е фигурирала и бях искрено изумена, когато получих покана от училище за концерт, в който и той ще свири кратичка пиеса. После наближи рождения му ден и след много молби с баща му му купихме електронно пиано. Впоследствие намерих и учителка за допълнителни занимания, пак по негово настояване. Не знам как се съчетава всичко това, но той ходи с еднакво постоянство на футбол и на пиано и е също толкова съсредоточен, когато рита, както и когато с малките си пръстчета повтаря до откат едни и същи упражнения – еднакво се старае и в двете и не се отказва, докато не е перфектен. И докато го слушах как свири, някак се „зарибих“ и аз, нотите ми изплуваха в главата, започнах да сядам и да се опитвам да свиря неговите упражнения. В крайна сметка се примолих на учителката, почаках няколко месеца да ми намери място в натоварения си график и ето ме, от септември с нотна тетрадка и учебник под мишница веднъж седмично и аз на урок, като малките деца.  

Някои биха казали – чисто губене на време на тази възраст, по-добре да се фокусира човек да развива умения и таланти, които вече е разработил и в които е влагал време. Така само ще се разпиляваме. 

Не е точно така

Да започнеш да учиш нов език или изкуство на по-зряла възраст е отлично упражнение за мозъка. Много лекари го препоръчват като превенция на деменция и алцхаймер. Подобрява академичните способности и уменията да се справяш с няколко задачи едновременно, както и креативното мислене. 

Ученето на нови езици отваря хоризонта и към нова култура. Много можеш да научиш за един народ като четеш за него, разбира се, или като пътуваш, като изучаваш кухнята и историята им. Но учейки езика му, започваш да разбираш и как мисли този народ, навлизаш в манталитета му и надникваш към света през неговите очи. Всеки, който е учил някога по-задълбочено чужд език, може да го потвърди. 

Пианото развива нови невронни връзки, защото при свирене се развиват синхронно и двете полукълба на мозъка. А колко помага срещу стрес даже не мога да опиша с думи. Имало е случаи, когато напрегната и уморена отивам на урок с мисълта – трябваше да отложа, имам твърде много работа. А след този един час си тръгвам усмихната и заредена с нова енергия. И да – успявам да си свърша и работата в крайна сметка. 

И накрая ще ви кажа една тайна, с която ще успеете в новите си начинания. Без значение какви са те – дали ще запишете някакъв нов език, или музикален инструмент, рисуване или танци, курс по плетене, йога или каквото и да е. 

Има тайна за успеха ви и тя е следната

Не отлагайте, не обмисляйте, не се разколебавайте, не си търсете оправдание. Ако нещо ви е привлякло вниманието, ако някоя стара мечта е надникнала от прашния скрин, ако ви е излязла реклама за странен курс, който всъщност много ви интригува – действайте. Запишете се. Опитайте. 

Това е тайната за успеха в новото начинание. Друга няма

Просто го направете.