Ах, тези новогодишни решения

През изминалата година и половина най-големият ми син постигна огромен успех в грижата за здравето си. То дори не е успех, а направо подвиг. Той е програмист по професия и винаги е бил обратното на атлетичен. Не ми се иска да го напиша, но направо си беше ленив поне що се отнася до спорта. Имаше малко килограми в повече още като ученик, но по време на следването в Англия изглежда съвсем занемари правилното хранене и натрупа 40 кг върху вече наднорменото си тегло. През една ваканция си направи изследвания и в крайна сметка се оказа, че има инсулинова резистентност. Не знам дали беше последица от килограмите или килограмите дойдоха от нея, но така или иначе се оказа, че детето ми има сериозен проблем.

За една майка най-важно е децата й да са щастливи. Когато виждах с какво затруднение изкачва стълби или тича след внучето ми, как няма никаква енергия… Сърцето ми се късаше, казвам ви го съвсем откровено. Много тактично и деликатно му казвахме да се погрижи за себе си, да не пренебрегва здравето си. Дори не ставаше дума за визия, защото той винаги е бил чаровен, винаги са го харесвали, винаги е бил душата на компанията. Но здравето му много ни притесняваше и си представяхме всички възможни последици от затлъстяването през годините. Прогнозата не беше добра.

Истината е, че докато човек не вземе сам решение, думите и съветите дори на най-близките не помагат. Понякога могат дори да имат отрицателен ефект. В един момент просто млъкнахме.

Но чудото стана. Синът ми сам реши, че не може повече така. Накратко – за 18 месеца той свали почти 60 кг и коренно промени начина си на живот, сега спортува всеки ден, храни се умерено и здравословно и поддържа идеална форма. Просто е друг човек.

Пиша ви всичко това, защото самата аз многократно съм си поставяла в новогодишните решения задачата да започна да спортувам, да сваля килограми и да обръщам повече внимание на здравето си. И обикновено започвам, но някъде след месец-два занемарявам. Признавам си го откровено, непостоянна съм. Липсва ми мотивация и се обезкуражавам.

Тази година ще взема пример от сина си. Защото видях, че е възможно. Ето кое ме впечатли най-много. Сигурна съм, че и всеки спортен гуру ще ви каже същото, но понякога думите на обикновен човек, който го е преживял и се е справил успешно, са по-мотивиращи.

1. 1. Крайната цел може да изглежда невъзможна. Затова по-добре да си поставяме малки, етапни цели. По-лесно ще се случи, ако си сбъдваме решенията месец по месец.
2. 2. Ако един ден или дори една седмица се провалим, не бива да се отказваме. Започваме отначало. Най-важното е да сме постоянни и да не се предаваме. Една провалена битка не значи изгубена война.
3. 3. Много е хубаво да има човек до нас, който да ни подкрепя и с когото да изминаваме пътя заедно и един друг да се окуражаваме.
4. 4. От самото начало трябва да сме наясно, че няма да е лесно. Ако си го представяме лесно, много е вероятно бързо да се обезкуражим.
5. 5. Някъде след втория месец обаче става по-лесно. След шестия се превръща в навик.
6. 6. Има приложения и програми, които помагат много и са мотивиращи. Един спортен часовник или гривна вършат чудесна работа.
7. 7. Може да се спортува и у дома, но в зала е по-ефективно, а още по-добре е с треньор, който да дава насоки и да следи прогреса. Синът ми нямаше треньор, но имаше приятел с опит, който му помагаше със съвети.
8. 8. Важно е, особено ако се свалят повече килограми, да има периодично наблюдение от лекар.
9. 9. Витамините и минералите са необходими за правилния баланс на организма. Да не пропускаме да си ги набавяме.
10. 10. Полезно е и да си водим дневник на прогреса. А най-хубавото е, че този дневник ще помогне и на някой след нас, когато го споделим. Ако не искаме дневник, можем да се включим и в спортна група в социалните мрежи или дори сами да направим такава за приятелите си. 

Успех на всички! Пожелайте го и на мен!