Какви са страховете на децата при тръгването на детска градина
Тръгването на детска градина е емоционален момент от живота на всяко дете, а и на всеки родител. Той е първият голям етап на отделяне на детето от неговите близки. Етап, в който децата откриват напълно нов свят, изпълнен с нови занимания, отношения и нови запознанства.
Обикновено тръгването на детска градина се случва между втората и третата година на детето.
Какви са страховете на децата на тази възраст?
Трябва да бъдем напълно наясно, че изпитването на страх у децата е напълно естествено. Още от раждането си, детето започва да изпитва страхове. В началото от тъмното и сънищата, а по-късно идват и страховете, свръзани от осъзнаването и от отделянето от майката.
Основният страх на децата от 2,6 – 3. годишна възраст, е страхът от изоставяне. Всеки друг страх се върти около този страх. Ето защо децата плачат в началото, когато за първи първи път посещават детска градина. Когато свикнат, че майката или друг член от семейството ги оставя в детската градина, а в края на деня ги взима, ги кара да се чувстват по-спокойни.
Какво да направим и как да подготвим детето за раздялата?
- Да говорим с детето и да представим темата с отсъствието на мама;
- Четем книжки с такава тематика;
- Играем куклен театър с мъпети;
- Обясняваме за взаимоотношенията в реалния живот с реални примери. Много полезни са книжките с любими герои, които тръгват на училище или детска градина.
Децата трудно осъзнават, разбират и изразяват емоциите си. Те може да преживяват нещо, но да не го изразяват по правилния начин или не знаят от какво са ядосани, тъжни, раздразнителни. Ние, възрастните, трудно правим същото и не може да очакваме, че децата ще го правят. Въпроси като: Как се чувстваш? Какво преживяваш?, не вършат работа. Те само объркват детето, без да имат нужния ефект.
Ето какво можем да направим:
1. Отразяване на чувствата. Отразяване на чувствата означава да изкажем устно това, което виждаме като поведение и това което виждаме като чувства. Например: Мама те оставя сега, за да поиграеш с децата, но по-късно ще се върна да те взема; Виждам, че се тревожиш. Това е, защото те е страх да се запознаеш с другото дете ли? Например: Раздразнителна си. Какво те уплаши? (различни предположения, понякога не знаем каква може да е причината, може само да предполагаме). Говоренето върху чувства и преживявания само по себе си снема напрежението. За да може да се премине към следващата стъпка.
2. Разбирам те. Това не бива да бъде: „Знам как се чувстваш“. Само: „Разбирам те“. И във връзка с преживяването, разказваме на детето история. Примери за история: „Когато бях малък/малка, може би колкото теб, се страхувах, защото ми се случи...“. Детето трябва да разбере, че и другите деца, хора, герои и животни също имат такива състояния, преживявания и чувства.
3. Нарисувай страха си. Бял лист, водни бои или флумастери. Инструкции: Нарисувай това, което те притеснява. Стойте до детето, когато рисува. Не го оставяйте само с преживяването. Детето има нужда да говори за това, докато рисува. Така освобождава натрупаното напрежение. Не се страхувайте от това, което виждате на рисунката. И не обсъждайте, не давайте оценки, не правете забележки. Бъдете до детето и до преживяването, но не модифицирайте собствените си преживявания в неговата рисунка.
4. Разделяме се с рисунката. Заедно с детето благодарим на рисунката, че ни е помогнала да се освободим от страха. И му обясняваме, че ако скъсаме „чудовището“, то си отива и няма да ни притеснява повече.
5. Нова рисунка. Отново му даваме бял лист и водни бои или флумастери. Инструкциите са: Да нарисува герой, или „невидима сила“, или „оръдие“, „фея“ и т.н., което му помага да се справя в трудни ситуации. Отново бъдете с него, докато рисува. То има нужда да сподели идеите си. Рисунката се поставя близо до леглото му, особено ако се буди нощем, за да знае, че има какво да го пази.
На всяка възраст децата имат страхове. Нашият подход е важен, защото той може да подсили или да намали страха. Подсилването на страховете: „ела да погледнем зад вратата, за да видиш, че няма никой“…, или всеки път при всеки страх: „разкажи ми подробно какво, как…“, по този начин поставяме страховете под лупа, драматизираме ги, усилваме ги. Горните предложения се използват в краен случай, не всеки ден и не всеки страх. По-скоро реакцията ни трябва да е дистанциране, дори неглижиране на темата: „страх те е от това, и аз като бях малка…“ и това е, приключваме темата. Така детето се чувства разбрано, но с реакциите си му показваме, че има изход, за да не затъва в страховете още повече.
