Ница – зеленият град на Средиземноморието

И да ви кажа, личи си. Над 300 хектара в Ница са паркове и градини, за чиято поддръжка се отделят огромни средства. В Ница няма да видите паркинг да изникне на мястото на парк, а по-скоро може да се случи обратното. Не само в парковете, а накъдето и да погледне човек, вижда дървета и храсти – алое и бадеми, средиземноморски бор, смокини и цитруси, палми и маслини, бръшлян и дива лоза. Зеленото се редува с лилавата бугенвилия и цветните лехи с рози, а когато вървиш по улицата около теб ухае на жасмин и дафинов лист. Зеленината е буквално навсякъде, не само в парковете и градините, а и по жилищните и общинските сгради – по стените и дори по покривите. И всичката тази растителност се обработва с минимално количество пестициди – това също е част от екологичния им проект.

1. Озеленяването e само началото - Какво още правят в Ница, за да бъде толкова еко този град?

Разбира се, че най-логичното – намалили са автомобилите в центъра и то по най-умния начин – направили са обществения транспорт толкова удобен, редовен и евтин, че почти не се налага да караш кола. Това впрочем беше и първото, което ни направи впечатление, когато пристигнахме – в центъра автомобили почти няма. За петте дни, през които не се спряхме да обикаляме не само из Ница, но и из околните градове, изобщо не ни се наложи да използваме колата – както я паркирахме на първия ден, така си остана на паркинга до края на престоя ни. Придвижването е изключително улеснено за всеки, на когото се налага да стигне от точка А до точка Б – не само за местните хора, но и за туристите – като почнеш от информация, автомати и приложения за закупуване на билети и стигнеш до чистата гара и комфорта на влака или трамвая. Влаковете са достъпни и за инвалидни колички, а пред мен служител на гарата, младо момче с униформа, придружи един човек с патерици и много внимателно го настани да седне. Освен че е лесно, е и евтино, и чисто. Дори да си най-големият любител на личния автомобил (като съпруга ми), сам ще се откажеш от него, защото за същото време навсякъде можеш да стигнеш с бърз и удобен влак.

2. Впрочем, на пристанището в Ница има безплатна електрическа лодка, с която всеки, който поиска, може да стигне от единия до другия край.

Наистина е безплатна и наистина е електрическа и хората я ползват. Има и асансьор, също безплатен като тези в Монако – в Ница с този асансьор можеш да се качиш до водопада.

3. Освен това навсякъде в града има велоалеи, така че турист или местен, можеш да си вземеш колело и да се придвижваш с него из града или навън

Из Ница и съседните предградия има 160 станции (имат сайт с карта), където 7 дни в седмицата, при това денонощно, 1300 велосипеда са на разположение на всеки, който реши да ги ползва. Годишният абонамент е 20 евро за студенти и пенсионери, 80 за всички останали. Може да се наеме и по часово, като първият час е безплатно, а после е по две евро на час. Алекс много настояваше да се разхождаме така из Ница, но колелата ми се сториха големи за него и не посмяхме.

4. Забелязах, че много хора карат и тротинетки, каквито също се предлагат под наем по подобна система като велосипедите.

А за  изтощените от ходене туристи има едни малки електрически рикши, които можеш да наемеш на площад Масена и да си направиш тур из забележителностите на града, като водачът на рикшата е и екскурзовод. Това го направихме и макар че бяхме обиколили всички забележителности пеш предишните дни, не съжалявам, защото нашият любезен гид ни разказа много интересни детайли, които няма откъде да науча освен от някой местен.

Всеки ден, докато се разхождах, се впечатлявах и от трамваите – градските линии са много нови. Екскурзоводът спомена, че заради тях се е наложило да изместят фонтана на площад Масена, но го каза с гордост – защото сега половината град пътува всеки ден до работа и обратно с трамвай. Може би това е най-сериозният фактор за намалянето на трафика на автомобили в центъра и по стогодишната променада.

И като говорим за електричество – още нещо интересно, което са въвели в Ница. Във водоснабдителната система на града са вградени микротурбини, които се задействат всеки път, когато завъртим кранчето, за да пуснем вода. Тези микротурбини произвеждат енергия, достатъчна да захранва едната трамвайна линия на града, при това с нулево замърсяване на водата. И всеки път, когато в Ница пием вода, или мием, перем или се къпем, ние генерираме електричество. 

Но има и още. Всички нови сгради се строят така че да са енергийно ефективни и устойчиви, използва се екоцимент и естествени материали. Това се отнася и за реновирането на старите сгради, независимо дали са обществени или частни – търсят се варианти за естествена вентилация, поставят се соларни панели и дъждовната вода се оползотворява за напояване на градините.

Освен това е чисто, много чисто. Не само градът, но и плажовете. От юни до септември всеки ден се взимат проби от водата – за ешерихия коли и всякакви възможни замърсявания - и резултатите от тези тестове се публикуват в сайта на града. Пет от плажовете в Ница, която има само 10 км брегова линия, могат да се похвалят със син флаг – това е най-високата категория за чистота на водата и безопасност. За сравнение – по цялото българско крайбрежие от 378 км плажовете със син флаг също са само 5. (В Гърция плажовете със син флаг за 2023 г. са 617, но сега не говорим за Гърция, просто тя ми е голямата любов и нямаше как да не я спомена. Обещавам да напиша отделна статия за това как пазят природата там)

Мога да добавя още много за Ница, но идеята, мисля, ви е ясна. В продължение на 10 години общината инвестира милиони в нови технологии и иновации, в поддръжка на зеленината и еко проекти. И всичко това се отплаща в пъти. И не съсипва туризма, а напротив, прави града още по-привлекателен.

Може би кметът на Ница просто трябва да покани на курс по градоуправство колегите си от други държави. И ако го направи, убедена съм, че задължително ще ги настани в хотел с еко сертификат, каквито в Ница има много, и ще ги заведе в някой от ресторантите , които предлагат само ястия, приготвени с продукти местно производство, защото това също е част от еко програмата на града. А после ще ги покани на някои от плажовете със син флаг, които може да са каменисти, но не са бетонни.

А още по-интересното е, че местните хора са доволни от всички тези хубави неща, които се случват с града им и не се оплакват, че имат регулации и ограничения. Голяма част от това, което ви разказах, научих от екскурзовода ни с рикшата, от една сервитьорка с блестящ английски (не са много) и от Селин, с която се запознах във влака (Алекс ме попита защо постоянно се запознавам с разни случайни хора навсякъде и все искам да си говоря с тях – ами защото няма как да опознаеш дори малко един град, ако не чуеш местните хора). Та за хората в Ница мога да кажа, че те не просто си обичат града, ами и се гордеят с него – не само с миналото му, но и с настоящето му. И ако щете вярвайте, обичат си и кмета, което за моята българска душа, навикнала политиците да са винаги обект на обиди и обвинения, беше същински шок.

Но напълно ги разбирам, защото само за пет дни и аз обикнах Ница. И искам, мечтая и моят град да е така чист, екологичен и добре управляван. Не само защото ще ми е приятно после да чета хубави отзиви за България от туристи. Искам го най-вече заради нас и децата ни, а също и за внуците и правнуците. Защото всичко, което ние сътворим днес, ще направи техния утрешен ден по-добър или по-лош.

Дано и повече политици осъзнават това.