Съжителство на домашен любимец с новородено
Днес ще ви разкажа за съжителството на котка и бебе, но първо ще ви представя главния герой.
Това е Мъри, най-меката и пухкавата 6 килограмова топка косми и без срам мога да кажа, че тя е първото ни дете. Преди близо 6 години я намерихме и прибрахме, от тогава е неизменима част от семейство ни. Кръстих я така, защото в началото ни излъга, че е много гальовна и мъркаща котка, но в последсвие не се оказа от най-любвеобилните животни. Не е като нормалните котки, които обичат да я галят или гушкат, това е привилегия само за богоизбраните, в нейния случай само за Христо, а аз съм по-скоро нещо като декор, който дава храната. Женска му работа, какво да ви кажа. Въпреки това я обичаме страшно много и не мога да си представя да я няма в живота ни.
Бременност и домашен любимец
Има едно изключително остаряло мислене в България, че щом чакаш бебе не трябва да имаш домашен любимец. След като разбрах, че съм бременна много хора ме питаха - Какво ще правиш с котката? Нали имаш котка, ще я махаш ли? Честно ви казвам, не ги разбирах хората, които ми задаваха тези въпроси. Ние я гледаме от 6 години, тя е част от семейството ни, как да я оставим. Не исках да звуча груба с отговора си, но аз винаги им задавах следния въпрос - Ако си се грижил за едно същество 6 години и си му давал цялата си любов, то би ли го изхвърлил? Ще го оставиш ли някъде, някой друг да го гледа? В повечето случаи не получавах отговор, а само леко кимване с глава и разговорът приключваше.
Никога не съм си помисляла, дори за една секунда, да махна Мъра или че ще пречи на бебето по някакъв начин. Тя е изключително чиста котка, която винаги мирише на чисто пране, познайте защо, и не излиза извън апартамента, че тогава защо да му пречи на бебето. Единственото нещо, което направихме щом разбрах, че съм бременна беше да и пуснем допълнително изследване, на мен и на нея, за токсоплазмоза. Това е паразит, който се пренася през котешките изпражнения, за това спрях аз да почиствам тоалетната ѝ. Разбира се, всичките резултати бяха отрицателни, но бяхме длъжни да проверим, защото известен период от живота си беше прекарала на улицата.
Голяма част от хората се притесняват, че ако имат домашен любимец той ще пречи на детето, космите от него ще доведат до алергични реакции у бебето. Бих казала, че е точно обратното. Когато живееш с домашен любимец през бременността, бебето свиква с него и обкръжаващата го среда още в утробата. Съответно вероятността да се появят алергия у деца отглеждани заедно с домашен любимец е по-малка, отколкото ако се сблъскат с животно на по-късен етап от живота си. От друга страна съжителството с домашен любимец създава у децата любов и привързаност към животните и развива чувството им за грижа и отговорност.
Първата среща
Първата им среща премина, точно както очаквах. Мъра го видя, подуши го и спря да му обръща внимание. Дори бих казала, че доста я беше страх. Доближава го само и единствено когато Калоян плаче, дори да се намира в другата стая или да спи винаги идва при него, за да види дали е добре. А ако сме го оставили да плаче повече от 1 минута застава горе-долу близо до него и започва да ни гледа обвинително. Не знам защо го прави, защото я дразни шума от плача му или защото се притеснява, но аз избирам да вярвам във второто.
Мъри не е ревниво животно, обича собственото си пространство и предпочита да бъде сама, мисля че и поради тази причина не съм имала притеснения да ги оставям заедно в една стая. Е разбира се, че тя се чувства господарка на къщата и веднага когато се купи нещо ново за Калоян, тя трябва да го изпробва първа. Така беше с количката, леглото, та дори и ваната за къпане.
След 5 месеца, Мъри все още се страхува да се приближи до него, но вече забелязвам, че Калоян откри, че тя съществува и започват да се наблюдават един друг. Но най-забавното предстои и го очаквам с нетърпение.
До нови срещи!
Маги
