Тези дни разглеждах стари архиви и попаднах на една снимка, на която съм се издокарала с бяло кожено палтенце, от естествена кожа, и очевидно се чувствам изключително пленителна млада дама.
Замислих се не само колко са ми се променили навиците, но и колко се е променил вкусът ми относно дрехите. Не като марка, стил и кройка, а като подбор на материи.
В онези времена, не чак толкова далечни, може би преди 15-20 години, кожено палто от сребърна лисица ми се струваше върхът. И в момента, в който можех да си го позволя, вече беше в гардероба ми. Мисля, че струваше 4-цифрена сума. После в гардероба ми се появи и черно, (то беше от африканско пони, какъв ужас), че и кафяво (вече не помня какво клето животинче са убили за него). Имах си кожени палта в различни цветове за всички тоалети и поводи. И няколко години ги носех, при това с голямо удоволствие и самочувствие.
А после у дома се появи куче. Първото ни куче – Чара.
Дойде зима и един ден отворих гардероба с палтата, за да подбера подходящо за театър. Бях вече гримирана, с прическа и тоалет, върху който, много ясно, облякох едно от скъпите кожени палта, мисля, че беше бялото. И изведнъж изпитах чувството, че съм си облякла кожата на кучето ми. За първи път се почувствах зле в това палто. Гледах се в огледалото и се чудех как изобщо е възможно да съм харесвала тези дрехи? Как съм харесвала себе си, издокарана в умрели животни?
Сега, правилно ме разберете, не осъждам хората, които носят и до днес тези неща. Може би е въпрос на осъзнаване, може би е въпрос на узряване, но в никой случай няма да тръгна да ги обвинявам или обиждам, това си е техен избор. Просто аз така се почувствах в онзи момент. Това беше краят на естествената кожа в гардероба ми. Никога повече не си купих нито яке, нито палто от такава.
И трите палта отидоха на благотворителни търгове и помогнаха за нечия добра кауза. А аз си отдъхнах и открих еко кожата. Все още правя компромис с чанти и обувки, но винаги предпочитам варианта от изкуствена кожа, когато марките, които са ми удобни, предлагат такъв.
Това беше първият път, в който се замислих за материите, които нося и произхода им. A много преди мен, още през 80-те години на миналия век, други хора, включително и такива, които се занимават с мода, екология и политика, са се замислили по тези въпроси, защото някъде в онзи период се появява и концепцията за «устойчива мода», макар че терминът навлиза много по-късно. Ако не сте имали време и възможност да проверите какво е това, ето ви малко полезна информация.
Мода може да се прави по много начини. Може да се произвежда от 5-годишни деца в Индия, (в момента 170 млн деца на възраст 5 до 14 години са ангажирани в текстилни фабрики по света, само си представете това). Може багрила и вредни химикали да се изхвърлят във водата, от която местните хора пият. Може да се използва опасен труд, дискриминация и дори принудителен труд.
Но мода може да се прави и социално отговорно, със съобразяване с околната среда. «Устойчивата мода» е тази от втория вид. Това е краткото определение.
А по-подробно обяснено устойчивата мода използва екологични суровини – такива, които са или рециклирани, или се произвеждат с икономия на вода и ресурси. В никакъв случай с жестокост към животните. Тези суровини в повечето случаи са естествени, а ако са изкуствени, то трябва да се произвеждат с минимален отпечатък върху околната среда – както по-горе споменах - от рециклирани продукти и с икономия на вода, енергия и ресурси.
Процесът на производство при устойчивата мода включва освен икономията на вода и енергия, и намаляването на отпадъците и емисиите на въглероден диоксид.
Във фабриките и цеховете, където се произвежда устойчива мода, условията на труд и заплащане са справедливи. Освен това се инвестира в местното общество. Не се използва детски труд и не се дискриминира, нормите за безопасност са спазени и не се толерира корупция.
Ето какво означават някои етикети с устойчива мода.
Разбира се, целта на всяка индустрия, включително и модната, е да печели. Но обществото има два начина да оказва натиск върху бизнеса. Единият е с индивидуалните избори на всеки потребител, когато се насочва към този или онзи бранд. Другият е чрез натиск върху правителствата за по-строги регулации за производства, внос и суровини.
Ето и една добра новина. В европейското законодателство от миналата година, март 2022, бе приета стратегия за модната индустрия. Причината е, че в Европа консумацията на текстил е четвъртият най-сериозен фактор, който влияе на околната среда след храната ни, жилищата и мобилността. Затова новата стратегия за устойчиви тъкани изисква модните продукти да са с по-дълъг живот, лесни за рециклиране и корекция, и свободни от вредни вещества. Върху модния бизнес ще се оказва по-сериозен регулаторен натиск и от 2023 г. навлизат нови закони, които ще регулират цялата модна индустрия до 2030 г. , за да гарантират устойчивостта на модата в социално и екологично отношение.
Вероятно на модния бизнес няма да му е лесно да влезе в час с тези изисквания. Вероятно и за някои клиенти ще е неприятно да купуват дрехи по-рядко или на по-висока цена от тази, с която са свикнали.
Но ако се замислим, всички имаме в гардероба по някоя рокля на много години, която все още носим с удоволствие. Всички даряваме дрехи, които не носим, или които са омалели на децата. Всички имаме „вечни обувки“, които просто не излизат от мода и красиви чанти, които винаги излеждат като нови. Какво лошо има в това?
Изглежда някой близък ден и бързата мода ще отиде при кожените ми палта.
И подозирам, че изобщо няма да ми липсва.