За притеснителното намаляване на пчелите алармираха много екологични организации. Човешката дейност и най-вече използването на химикали в земеделието унищожават пчелните семейства и поставят в риск опрашването на растенията.
Не бива да мислим обаче, че пчелите са оставени без грижа и че единствено ни остава да чакаме тяхното пълното унищожение. Не, напротив. Хиляди пчелари с грижа и много любов продължават да развиват пчеларството и да множат пчелните семейства докато се опитват да постигнат споразумение с колегите си от земеделския сектор за използването на по-щадящи природата препарати за растителна защита.
Откъде идва любовта на тези хора към пчелите? Наследява ли се или пък актуалните събития ги карат да се обърнат към пчеларството, за да дадат своя принос към опазването на природата?
Как изобщо се става пчелар, ако до вчера си работил на компютър? Отговорите събрахме специално за вас:
Любовта към пчелите се предава по наследство. Но и е се заражда в офиса
Големите пчелни производители в България обикновено са от семейства на пчелари. Това е занаят и любов, които се предават от поколение на поколение. За предишните поколения пчеларството е било по-скоро хоби и част от традиционните занимания в двора, докато сегашното поколение е амбицирано да го превърне в бизнес.
Използват съчетание от наученото от родителите си с най-новите постижения в науката за пчелите и постигат добри резултати както в отглеждането на пчелите, така и в производството на мед и медни продукти.
Такава е историята на Стоян Стоянов от с. Гильовица, Несебърско. Той се занимава с пчели през целия си живот, но от 2008 е взел решение това да е основния му бизнес. С упоротитост, любов и несекващо желание да учи, той умножава броя на кошерите си, повишава производството на мед и редовно се нарежда сред призьорите на състезания по пчеларство в страната.
А малкият му син вече редовно го придружава до пчелина, защото иска да бъде като татко.
От офиса до кошера
Когато любовта към пчелите е част от семейната история, сякаш е естествено и следващото поколение да се занимава с мед. Но как да обясним нарастващия брой кошери в градовете, по покривите на лъскавите офис сгради?
Градските хора, макар и заменили просторните поляни с компютърен екран, копнеят за спокойствието, тишината и красотатата на природата. И знаят, че само с общи усилия на всички можем да продължим да се радваме на благата, които природата ни дава.
Така че не е никак изненадващо, че тиймбилдингите на големите компании вече се провеждат на покрива и всички носят не лъскави рокли, а защитни мрежи против пчели.
“Връзката с пчелите се отразява изключително благоприятно на работещите в офис хора. Грижата за кошерите отнема стреса, разширява кръгозора и им помага да създават нещо с ръцете си, не само с ума си”, разказва Петър Петров, създател на софтуер за пчелини и курсове за пчелари.
Пчелите и новите технологии
Старите пчелари следят ежедневно кошерите си, наглеждат ги, повдигат капаците, за да видят как се държат пчеличките, притесняват се когато температурите спадат и се опитват да запазят целостта на пчелните си семейства.
Новите пчелари изваждат мобилните си телефони и с няколко клика проверяват температурата във всеки кошер, без значение на какво разстояние се намира и се информират за състоянието на пчелното семейство докато са на изложение за новите постижения в пчеларството.
Намесват се в живота на пчелините само когато наистина има нужда, за да може пчелите на спокойствие да вършат своята работа по производството на магическия мед.
А знаете ли, че и край изворите на Девин имаме пчелини? Там природата е изключително чиста, без индустриално производство наоколо и условията са прекрасни за производство на мед.