Зимни игри в снега

Това е втора зима за Калоян, но миналата година беше прекалено малък, за да разбере, че навън има сняг и още по-малко, какво може да се прави с него. Затова тази година много исках да му покажа колко забавна е снежната зима и колко различни видове игри предлага.  

Зима пред блока и на площадката  

Първата по-осъзната среща със снега беше в началото не месец декември, когато София побеля за няколко часа. Веднага екипирах Калоян (космонавт, ботушки, шапка и ръкавички) и излязохме, за да се разходих. За съжаление все още нямахме шейна, но това не ни попречи да се забавляваме.  

Първата ни спирка беше полянката до блока, където хвърляхме сняг, търкаляхме се в него и правихме снежни топки. Втората ни спирка беше площадката. Сега сигурно се чудите, когато е била затрупана и мокра, какво сме правили на нея? Ами доста неща. Първо разгледахме снежния човек, който бяха направили по-големите деца. Беше много красив! Имаше шапка, шал и ръкавици, както и морков за нос. Използвахме го като средство, за да научи Калоян няколко нови предмета и думички. Направихме или поне се опитахме да направим снежен ангел, но е направо невъзможно да накараш едногодишно да застане на едно място, без да се върти, става или търкаля. После взехме няколко лопатки и кофички от пясъчника и започнахме да ги пълним, да правим фигурки с формички и съответно да ги разваляме, като скачаме отгоре им или ги ритаме.  

Съвет: Ако детето ви е по-голямо, покажете му как да си направи иглу или крепост от сняг. Много е забавно 😊 

Един ден в планината  

Истинското забавление обаче дойде чак когато отидохме да се спускаме. В края на декември бяхме на кратка разходка до Боровец, като предварително бяхме видели на камерите, че няма сняг и не бяхме взели шейната. Да, но се оказа, че на една от пистите има едно петно с лед и сняг, по което се спускат децата, и нашият юнак хукна към него. И тъй като нямахме шейна, решихме да импровизираме. Познайте как? Ами спускахме го само по космонавта. Той сядаше или лягаше на земята и започваше да се пързаля. Толкова много се забавляваше и смееше от сърце, че няколко пъти ме хвана яд, че не бяхме взели шейната с нас.  

През януари поправихме тази грешка и вече напълно оборудвани се върнахме на Боровец, за да го пързаляме с шейна. Приготвих раницата като за еднодневна разходка. Съответно взех резервни дрешки (два панталона, две бодита и две блузки, чорапи), задължителните вода и храна, резервно яке, което да облече, когато космонавтът се намокри, шейната и тръгнахме. Около 16:00 ч. бяхме на пистата, напълно екипирани и готови за първото спускане ииии…...мама обърна шейната заедно с Калоян. Ммм да, не се движеше силно или бързо, не се удари, но беше напълно достатъчно, за да го откаже от нея, поне за няколко минути. Хубавото беше, че точно до пистата имаше конюшня с много красиви коне, което беше точното нещо, за да го разсее и да го накара да забрави, какво се е случило. След като погледахме кончетата за 15 мин., се върнахме и пробвахме отново, но този път благополучно. Широката усмивка се пови моментално на лицето му. Направихме няколко спускания и под направихме имам предвид всички. Ние с мъжа ми не пропуснахме да се пъхнем в шейната заедно с Калоян, за да я изпробваме. След серия от смях и мрънкане, защото младият господин се сърдеше винаги, когато шейната спре или се забави, стана време да се прибираме, за да стоплим поизмръзналите си ръце и крака. Тъй като отидохме доста късно, нямахме възможност да се попързаляме много дълго, но беше напълно достатъчно, за да разнообразим деня си и да се отдадем на малко зимни приключения.  

Ако живеете в София или близо до планина, не пропускайте снежното време с децата си. Така и вие ще преоткриете детето в себе си и поне за малко ще се откъснете от проблемите на ежедневието си. 

До нови срещи! 

Маги